За риба с племето Бемба

za riba s bemba

Когато бях в Замбия имах възможност да ходя за риба с племето Бемба и да се запозная с това как те хващат риба и през какво преминават за да не разочароват жените и децата чакащи с големи легени на главите си на брега на езерото готови да се втурнат към местният пазар и да продадат улова, не просто за да изкарат пари, а за да оцелеят и да нахранят многобройните малчугани щъкащи насам-натам.

Първоначално никой не прие идеята, че едно мусунго ( бял човек на Бемба ) иска да отиде на риба с местните рибари. Разбирам ги хората вероятно са си мислили, че ще стоя в лодката и няма да правя нищо полезно, но аз бях решен да ги опровергая. В 4ч. сутринта трябваше да съм на брега на езерото. След около 20 минути колоездене в пълният мрак се озовах на зареченото място. Всички бяха изненадани! Мусунго, мусунго се чуваше в тъмнината с възклицание. В лодката се беше насъбрала вода след като я изпразнихме се качихме и приключението започна. Дадоха ми гребло и започнахме да гребахме. Беше пълен мрак а небето над главите ни беше изпълнено с всичките звезди на галактиката. Мрежите бяха поставени на предният ден а нашата задача бе да ги намерим, извадим, вземем рибата и сложим обратно във водата. Момчетата гребяха яростно, на моменти сякаш лодката се отделяше от водата. Не може да си представите за каква сила и мощ говоря, там децата започват да гребат от 4 годишна възраст. Раменете ми не издържаха дълго и започнаха да „горят“, със сетни усилия се опитвах да поддържам тяхното темпо. Помислих си, че няма да успея да издържа, но стиснах зъби и продължих. Гребахме и гребахме в тъмнината и глава не ми побираше как ще намерим мрежите. Все пак езерото беше достатъчно голямо за да има многобройни острови който бяха заселени, а до някой от тях се стигаше с моторна лодка за 4ч. – да толкова голямо беше! Ето, че в далечният хоризонт започна да се  подава огромното слънце и в този момент разбрах, че гребането беше продължило повече от 2 часа а болката беше изчезнала. Не знаех колко ще продължи гребането нито колко навътре са мрежите и дали изобщо ще ги намерим. Часовете се изнизваха, а брегът почти не се виждаше момчетата казаха че сме около 13-14 км. навътре в езерото Банглуелу. Часът беше около 9:00 и ориентацията на рибарите беше безпогрешна. Първата мрежа беше открита. Бях изумен 5 часа гребане в нищото ни отведе точно там където те искаха. Трудно ми беше да повярвам колко добре рибарите познават езерото и по какъв изключителен начин успяват да се ориентират. Събирането на мрежите беше радост за мен понеже имах възможност да си отпочина както и да наблюдавам реакциите на момчетата всеки път когато имаше оплетена риба в мрежите. Всеки рибар в лодката си има собствена мрежа и така се знае кой колко риба има накрая. За съжаление не всички имаха късмет и някой от мрежите бяха почти празни а други обратното. Разбира се накрая тези който имаха повече даваха част от своя дял на другите и така всеки беше доволен. Сложихме мрежите обратно и знаех какво ме чака. Досещах се, че на връщане трябва да сме по-бързи за да не се развали рибата. Започна мощно гребане към далечният бряг, който така и не се приближаваше. Всички в лодката бяхме изморени но аз най-вече. На моменти исках да спра и да оставя те да вършат мръсната работа, но знаех че след това щях да се чувствам ужасно и че нямаше да спечеля уважението им. Не исках да бъда мусунгото, което се провали. Продължих. Ето, че вече се виждаха жените и децата изпълнени с надежда, че в лодката ще има риба. За няколко минути всички спряха да гребат и се разпределяше улова. След около минута видях Емануил да ми подава торбичка пълна с тигрова риба. Онемях. Само той говореше Английски и ми каза „това е за теб ти работи здраво за тази риба“ не знаех какво да кажа. За мен това беше огромен жест. Много пъти самите рибари не ядоха риба за да може да я продадат а сега я споделиха с мен. Погледнах всички в лодката  и казах „Туатутера“ ( благодаря на Бемба ). Не след дълго бяхме на брега и за секунди рибата се озова в зелените легени на главите на жените и децата, който се отправиха към улиците и местният пазар. В Самфия се знаеше кога рибарите се връщат и всеки чакаше по улиците да закупи прясна риба дори самите ние често го правихме.

Докато за момчетата това беше просто един обикновен ден за мен беше ден в който научих много. Разбрах колко е трудоемко да си рибар в Замбия и за пореден път се убедих колко специални са Замбийците. Хората който споделят дори и малкото което имат с останалите.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

 

Advertisements