Как протича едно пътуване с мини бус в Замбия

IMG_1497 (Copy)

След няколко дена престой в Ндола, най-накрая дойде време да тръгваме към мястото за където отдавна се бяхме запътили – Самфия. Разстоянието бе 556км, но поради известни причини се забавихме и пристигнахме след 13 часово пътуване. Автобусът ни трябваше да потегли в 6ч. сутринта, но се оказа, че докато не е препълнен не потегля. Имахме известни дебати за багажа ни, искаха да платим 250 квача, но някак си смъкнахме на 100 (в Замбия багажа се плаща отделно) и след 2 часа чакане най-после потеглихме, като първата работа на шофьора бе да пусне Африкански ритми. Настаниха ни най-отпред, защото сме бели, повечето от хората определено показваха респект към нас. Не че стоенето на предните седалки направи пътят ни по-кратък, но обръщайки се всеки път назад към останалите пътници виждах странни неща – от всяка седалка на автобуса изскачаше по още една, за да може да събере повече пътници, майки кърмещи децата си, най-различни стоки, храни и т.н. Пътуването се оказа най-интересното и вълнуващо за нас до сега. Не мога да се спирам на всеки детайл, затова накратко ще обясня как мина. По магистралата, която минавахме с вдигнатия на шофьора крак на предното стъкло (и искам да отбележа пътят беше в много добро състояние сравнявайки го  с нашите) имаше много хора продаващи какво ли не, най-вече храна, така че на всяко малко пазарче спирахме, за да може пътниците да си купуват директно от прозореца каквото си поискат – домати, фъстъци, манго, банани, които жените грижливо бяха наредили в панерки и щом видеха бусчето мигом се изстрелваха към нас, а близо до реките имаше и риба. След около 3-4 часа път шофьорът ни реши да направи генерална почивка, спряхме, отпочинахме, замезихме с хляб и фъстъчено масло и пак потеглихме. Нямаше как да не ми направи впечатление, че пътниците се развикаха след като потеглихме – бяхме забравили някого. Отбихме настрана, почакахме 10тина минути и след известно време от джип слезе жена с бебе на гърба, взехме я и потеглихме на ново. След няколко месеца в Замбия, открихме, че това със забравянето на пътници е практика не само на сухопътните превозни средства, но и на кораба в езерото – той спира и друга моторна лодка извозва забравения пътник до корабчето, след което настъпва интересно за окото прехвърляне от лодка на кораб в езеро пълно с крокодили, но това е друга тема. Спирките по пътя продължиха, като много хора ни атакуваха с различни и странни въпроси, които след това дори не ни правеха впечатление, от рода на сватби, деца, религия и т.н. Шофьорът ни си купуваше какви ли не зеленчуци по пътя като някои от тях пъхаше в Кока Колата си, други раздаваше на пътниците или поне на по-гладните от тях.  Наближихме езерото и продавачите на риба зачестяваха все повече, докато не спряхме на едно място, където даже имаше и жива риба. Един от рибарите току-що беше хванал – 10кг. Тайгър фиш, нашият шофьор реши да се сдобие и с нея, но преди да заплати за горкото животно, реши да се похвали на пътниците зад нас, размахвайки рибата, като почти ме удари по главата с нея, е тук нямаше как – плаках от смях. Очевидно всички одобриха покупката му, чу се и кикот, така че трябваше да се намери място и за нея в малкото бусче. Рибарят веднага го намери – закачи я на огледалото за странично виждане…на нашият човек не му хареса, настани я на седалките под нас. Отново потеглихме, този път почти без спирки, така че около 21ч. пристигнахме. Беше доста тъмно и в предвид оскъдицата на светлина, все пак имаше ток или соларни панелчета, които възпроизвеждаха музика за пияния народ по улиците. Шофьорът ни взе разумно решение – каза, че няма да позволи да ни остави на спирката, защото е пълно с пияни хора, а ние сме бели, че и с багаж. Така и стана – остави ни на мястото където, трябваше да се срещнем с хората от офиса. Не го спря факта от разбитите улици или огромното му ремарке. Скочихме от бусчето и така започна нашето приключение в Самфия.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

Advertisements