Хайде на Сафари

IMGP0429 (Copy)И този ден очаквахме с огромно нетърпение – денят за сафари настъпи. Това бе първото за нас сафари, така че очакванията ми бяха свързани с това, което бях виждала по телевизията. Знаех какви животни искам да видя, така че силно се надявах дъждът да ни се размине. За целта трябваше да се придвижим до границата на Ботсвана, тъй като бяхме чули, че Националния парк в Ботсвана  – Чобе е един от най-добрите в Африка – много гъсто населен. Започнахме с водно сафари, продължи около 2.30 часа с моторна лодка по река Чобе. Прогнозите на капитана и неговия придружител, не бяха много добри, тъй като на предния ден бе валяло цял ден и би следвало животните да не слизат до реката да пият вода, всъщност даже очакваха, че всички животни ще са се изпокрили, тъй като могат да си намерят вода и в саваните. За наш късмет, от лодката видяхме много крокодили, които си стояха неподвижно въпреки дистанцията ни от метър – два, огромните влечуги не обичат да си пестят енергията напразно. По-късно видяхме и хипопотами, първите от тях си почиваха във водата, а след това видяхме и такива, които внезапно изкачаха около лодката, затова избягвахме тези места. Видяхме също много и най-различни видове птици. На брега бяха слезли единствено няколко антилопи да пият вода. Още преди обяд слънцето изпече и настроението се приповдигаше допълнително. Дойде време за остатъка от сафарито – по суша. Бяхме късметлии отново, тъй като в един джип попаднахме със семейство от Южна Африка, на което му личеше, че сафарито е хоби. Оказа се, че споделяме едни интереси – искахме да видим котки. Въпреки че шофьорът ни обясни, че след вчерашния дъжд ще е доста трудно – потеглихме в търсене на котки. А ние се надявахме да видим всичко. Потеглихме и още преди да навлезем в саваните видяхме бивол, който се препичаше в една локва не далеч от асфалта, шумът от минаващите коли никак не го смущаваше. След минута – две, отново близо до асфалта видяхме слон, който сякаш бе раздразнен от мястото, на което е попаднал – много ниски клони и на всичкото отгоре – шосе, неприятна ситуация за горкото животно. Навлизайки към сърцето на парка, колата се заклатушка по черните пътища на гората и ние започнахме с широко отворени очи да търсим. Първо видяхме много стада с Импали, беше препълнено с тях и винаги имаше по няколко заблудени и не разбрали, че може би са в опасност. Помислих си, че тъкмо заради това са храна за много от обитателите на животинското царство. Малко след това излязохме на по-открито място и видяхме стадо жирафи, престъпваха с уникална грация, даже когато искаха да се скрият от погледите ни. По-късно обаче видяхме няколко единака, които  си стояха на два три метра от колата без да бягат, просто си хрупаха от дърветата, докато малки птички чистеха буболечките по тях. Изведнъж шофьорът засили колата, мислих си, че просто се наслаждава да кара по-бързо или просто не исках да си мисля друго. По едно време се оказахме отново до реката Чобе, малко се ядосах, знаех че не можем да видим животни там. Приближавайки видях няколко коли паркирани там, взирайки се в нещо. Първоначално нищо не видях, но когато приближихме достатъчно ми идваше да се развикам от щастие – уви не можехме да говорим силно, заради опасността, която бе пред нас – две лъвици играещи си на едно дърво, невероятни красавици. Не след дълго слязоха и се скриха зад един храст. Продължихме и след 10-тина метра видяхме още 4-5 лъвици под едно дърво, прозявайки се и почивайки си, сякаш не ни виждаха, оказа се, че са много мързеливи, което страшно много ни зарадва. Питах се – наистина ли тези животни са толкова хищни, защото никак не изглеждат такива. За наше нещастие в този момент фотоапарата ми ме предаде, беше се наводнил от предния ден. Обърнахме колата и какво да видим, двете лъвици бяха излезли от храсталака с малките си. Две от тях си играха и се боричкаха, а другите две бяха заели пози чакащи за снимка. По едно време чух леко изплашено сумтене от съседните коли – цар лъв вървеше точно срещу нас, казвайки – не ме занимавайте, стъпвайки тежко и доста горделиво. Помислих си, че сме я загазили, защото едно момче се бе подало от съседната кола изцяло, шофьорът се опита да му повиши тон до колкото е възможно. Малките виждайки баща си, се разтичаха лъкатушейки се и почнаха да му се радват. Потеглихме обратно за обградени от много жирафи, не след дълго около една локва видяхме около 10-15 слона с малките си. Спряхме колата да им се полюбуваме, в този момент един от тези едри приятели се запъти към колата, пак си помислих, че сме я загазили, спря се на два метра от колата, погледна ни, сякаш си казваше „хм, туристи“ и продължи. Накрая видяхме и доста диви прасета. Пумба си бягаше с малките си и изглеждаше доста щастлив, също както си го бях представяла като дете. На последния ден от тази невероятна ваканция, решихме да посетим водопадите отново, този път в слънчево време. Слязохме най-долу за втори път, но този път да седнахме на камъните, препичайки се на слънце и гледайки прииждащия облак от падащата вода, заедно с хората скачащи от моста. Изкачвайки се нагоре, се оказахме за обградени от много маймунки и Бабуни, които никак не се смущаваха от малката дистанция, която имат с нас. Пощеха си и се гонеха, някои от тях се боричкаха и се дърпаха за опашката, трети пък направо си налитаха на бой…Така приключи и може би най-луксозното ни преживяване откакто се помним.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

Advertisements