Жертвите в името на едно приключение

Още преди да напуснем Замбия беше ясно както за мен, така и за Пламена, че животът ни никога няма да е същият. Само с поглед можехме да си кажем, че ни предстои ново пътешествие. Бяхме жадни да научим нещо повече за светът, в който живеем, както и за културите и обичаите, които съществуват навсякъде по земното кълбо.

Не отне дълго да посочим на картата нашата следваща дестинация. Имахме страхотен план, който включваше преминаване през няколко държави, което на практика означава прекосяване на повече от половин континент само за 6 месеца. Вдигнахме летвата високо и го осъзнавахме, но и двамата бяхме въодушевени да го направим. Бяхме готови да се борим за мечтите си. Листът с предизвикателствата и трудностите през които трябваше да преминем беше дълъг, уви дори си нямахме на представа какво предстоеше.След завръщането от Мама Африка нямахме пари, нито работа. Това беше първото  препятствие. Решихме да заминем за Англия. Купихме самолетни билети без дори да имаме работа и познати на Обединеното кралство. Прекарахме много часове пред компютъра кандидатствайки за работа без значение каква, но отговор така и не получавахме. Дните минаваха, а полетът наближаваше с което и напрежението в нас се покачваше. Броени дни преди да излетим получихме отговор от работодател в Англия. Работата беше в сектора на земеделието, което означаваше, че заминаваме на Острова с осигурена работа и квартира. Какъв късмет си казахме двамата с Пламена. И ето ни пред вратата на къщата, където щяхме да прекараме следващите няколко месеца от живота ни или поне така си мислихме. Изправени пред входа на къщата с широки усмивки се питахме: Кой ще отвори, хубава ли ще е квартирата, в коя стая ще спим, дали ще бъде топло. Спомням си Пламена да ми казва как ще си вземе топъл душ след 24-часовото пътуване. Точно след 5 часа лежене в задният двор на къщата под лекият английски дъжд на килим, който за наше щастие беше на простора полу мокър Пламена се пробуди от светлина, която идваше от кухнята на къщата. „Някой се прибра, някой се прибра!“ – Пламена извика и нетърпеливо започнахме да чукаме по вратата. Бъдещият ни съквартирант отвори и мога да ви уверя, че той беше не по малко изплашен от нас в 3 часа сутринта напълно непознати чукат на задната врата в двора – как да не се изплаши човек. Оказа се, че работодателя не го е предупредил за идването ни. През тези 5ч. отвън на температура не повече от 6 градуса за пореден път разбрах колко силни сме двамата с Пламена и какъв страхотен и безстрашен тандем сме. Работата не ни „пасна“ и на 3-тият ден решихме да започнем да си търсим нова. Разбира се имаше и много други фактори, които допринесоха за това наше решение. Знаехме, че градът, в който се намираме е малък и не предлага много възможности и най-вероятно ще отнеме време. Започнахме да оставяме нашите автобиографии навсякъде където търсеха хора или се очакваше да търсят понеже Коледа наближаваше. Регистрирахме се и в местните агенции за работа и се молихме да ни звъннат час по-скоро. Три дни по-късно получихме обаждане за нова работа! Напуснахме старата мигновено – какво облекчение само представете си колко гадна тази работа беше. Редом с това си намерихме друго място където да живеем, купихме си колелета, за да спестим пари от транспорт. Нещата се наредиха. Новата работа беше пъти по-добра от старата, имахме и свободно време, Това беше голям плюс за нас, защото имахме повече време да планираме пътешествието на живота ни! Спестяванията също вървяха добре, което означаваше, че през Май 2016, живот и здраве, приключението може да започне. Краят на Януари е –  чакам Пламена да се върне от работа, за да купим билетите. Какъв момент само. В същото време през ума ми минават всички трудности, през които бяхме преминали на острова, както и лишенията за да може да доживеем този момент на сладост, в който си подпечатваме пътуването до един напълно непознат за нас континент. Чувам тропане по стълбите и Пламена се показва с усмивка. След внимателна проверка на дата, час и цена натискаме бутона „Купи“ изчакваме нервно страницата да зареди виждаме, че плащането е успешно поглеждаме се и си казваме „Това беше на 17 Май 2016 отиваме в Южна Америка“. В този момент допуснахме грешка, за която щяхме да разберем един месец по-късно и то по нелеп начин. Грешка, която щеше да породи сълзи, неприятности, главоболия, съмнения и неяснота относно какво ще се случи с животите ни. За мой огромен късмет авиокомпанията с която летим по някаква причина ме таксува двойно и така бях без пукната стотинка за една седмица и съответно по-стар с поне една година. В моят случай не беше фатално, защото Пламена имаше финансови средства, но си представям да бях сам и да нямах никакви пари една седмица заради нелепа грешка на авиокомпанията и VISA. За това и как да разрешите този проблем може да научите повече като кликнете ТУК.

И двамата не можехме да повярваме, че отиваме в Латинска Америка. Имахме билети, работа спестявахме пари и просто дочаквахме времето да се изниже пред нас и да стане месец Май. Много често си говорихме, че сякаш нещо липсва, че сякаш има нещо, което ни гложди отвътре и ни пречи да се отпуснем и зарадваме напълно на това, което ни предстои. На 25 Февруари четейки за пътешественици и техните истории в интернет случайно се натъкнах на статия за човек, който е трябвало да бъде върнат от САЩ поради липса на транзитна виза. Прочетеното спря дъхът ми – та нашият полет включваше транзитно преминаване през САЩ! След прочитане на цялата статия съчувствах ужасно на горкият човечец както и на самият себе си. Проверявах всички сайтове за визи и се молех да прочета, че за държатели на Български паспорт не се изисква виза, защото знаех че взимането на каквато и да е виза за САЩ е 50/50 – уви, действителността беше различна. Тази новина ни покоси. Значи това е било нещото, което ни гвозди отвътре и не ни дава покоят да се зарадваме на скорошното си заминаване. Това означаваше, че цялата мечта стоеше в ръцете на консула от Американското посолство. Решението да заминем за Южна Америка вече не беше наше!

Повече за визовото интервю ТУК.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s