Стопа в Чили и още нещо

Имахме couchsurfing във Вайенар и се запътихме натам. Уви не знаехме колко трудно и интересно ще се окаже това пътуване. За наш късмет пътят където стопирахме беше само на 1-2 км. От къщата, в която прекарахме два дни. След около 30мин., вече пътувахме към нашата дестинация, за която не знаехме много. Оставиха ни в Ла Серена и там започна трудната част от деня.

Беше изключително мръсно, прашно и шумно, a мястото беше ужасно за стоп. Това ни се отрази по негативен начин, а когато стопираш и не си в настроение сякаш хората знаят за това и не спират нарочно да те ядосват още повече. Мина автобус, който ни предложи да ни закара до Вайенар за по 5000 хиляди чилийски песос. Пламена почти се пречупи, но аз устоях и с усмивка казах на шофьора, че е много скъпо за нас. Последваха няколко минути мълчание и единодушно се запътихме към бензиностанция не далеч от изхода на града, впрочем точно това трябваше да направим един час по-рано. Питахме и питахме и така и не се намираше човек. Бяхме прашни и изморени и точно в най-подходящият момент се намери един дружелюбен Чилиец, който ни предложи да ни „изкара“ от града и да ни остави на друга бензиностанция, която беше на 10-15км., от тази, на която бяхме. С нашият испански не беше сигурно дали сме разбрали всичко правилно и последва малък чертеж от моя милост, който потвърди казаното от господина в пикапа. Знаехме, че сме спасени и че мъките са свършили. Веднага след като ни остави на другата бензиностанция се качихме в камион, който отиваше точно където искахме. Пътуването беше приятно, тъй като шофьорът беше търпелив и си говореше с нас, доколкото беше възможно. Пристигнахме във Вайенар и се зъпитихме към Империал Алто ( малко селце на около 12 км след самият град ), където имахме уреден couchsurfing. Нямаше как да се стопира до там и хванахме като по чудо последният автобус, който тръгна точно 10мин.. след като пристигнахме. Шофьорът подмина селцето като малка гара и се наложи да се връщаме около 1км., назад с приятни и тежки раници на гърбовете J Самото Империал Алто си беше не малко селце от към къщи и идея си нямахме как ще намерим къщата, която ни трябваше. Нямахме телефон, от който да се обадим нито точен адрес, тъй като в това селце улиците бяха без име. Бяхме разбрали, че селцето е малко и, че къщата е на хълм и трябва да се ходи около 1-2 км., нагоре за да се стигне до там. Доста къщи имаше на хълмовете и видяхме, че няма да е лесно в следствие, на което решихме да питаме кола задаваща се в далечината. Колата спря и питахме за Каролина. „Извинете знаете ли къде живее Фернанда?“ –„Коя Фернанда?“ каза жената –„Фернанда Алварез или Фернанда, аз знам две Фернанди тук“ Бегло си спомнях, че фамилното име на Фернанда почваше с „А“ и казах „ами Алварез“. Жената беше много мила настани ни в колата си и започнахме да търсим нашата бъдеща приятелка. В колата се слушаше усилено Modern Talking и беше приятно. Слънцето вече се беше скрило зад огромните планини и настъпваше ноща, а ние търсихме жена и къща, които никога не бяхме виждали. Пламена се притесняваше съвсем лекичко, докато аз бях с огромна усмивка и знаех, че тези хора в колата ще ни помогнат и няма да ни оставят докато не намерим Фернанда. След около 15мин., лутане из лозя и питане наляво надясно за Фернанда, се озовахме пред огромна порта пазеща много декари бъдещо вино. Жената започна да натиска клаксона неспсирно и неуморимо, но така и никой не се появи. От съседното лозе се зададе един човецец, който беше моментално атакуван с въпросите   „ Знаете ли къде живее Фернанда, която има две деца? Имате ли телефон да се обадим?“ човекът реши да сложи край на въпросите и се мушна зад едни храсти след, което започна да отваря портата водеща към лозята. С Пламена бяхме сигурни, че е станала грешка. Нямаше хълм нито къща. Жената се втурна в колата и запраши с поредният хит на Modern Talking навътре в лозята. В далечината като от нищото изскочи жена, която отговаряше на характеристиките от couchsurfing. Жена в лозята по това време, що за лудост си помислихме с Пламена. Уви това беше нашата бъдеща приятелка, с която прекарахме 2 страхотни дни, а точно зад лозята се криеше страхотно имение, което ми е трудно да опиша. Нашият домакин от couchsurfing очевидно притежаваше огромна част от лозята в региона. Но това нямаше значение, беше важно това, което научихме от този ден, а именно, че чилийците в това малко селце са достатъчно сърдечни да помогнат на двама изгубили се Българи с раници на гърба, които едвам връзват 10 думи на испански. Нещо, което никога няма да забравим. Тези моменти ни дават сили и усмивка, с която следващият път аз и Пламена бихме посрещнали изгубили се пътешественици като нас.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

Advertisements

One thought on “Стопа в Чили и още нещо

  1. Интересна история отново! Срещите с добри хора са зареждащи. А, как го берат това грозде… от ремарке ли или с дронове:))))) какви са тия тръби по корените дето вървят, линиите от горе тел ли е??? Разучи технологията на Трифон Зарезан в Мезек може да има доста запитвания! :))))))))))

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s