Градчето в пустинята – Сан Педро де Атакама

Една от дестинациите, която искахме да посетим още преди да пристигнем в Чили беше Сан Педро де Атакама. Бяхме чували, чели и гледали снимки на това уникално градче насред пустинята, заобиколено от гейзъри, лагуни, скални образования, вулкани, солни долини и други интересни за слуха и окото мистични места.

Пристигнахме там след като сменихме няколко тира, коли и нощувка във възможно най-евтиния хостел. Слизайки от колата на посления придобил се с нас човек, се озовахме в приказка или в нечия писана, но недовършена история. Типично за град сред пустинята, но не типично за една от най-големите туристически атракции на Чили, с Антон уверено закрачихме по прашните улици на градчето между къщите, магазините и хостелите направени от кал. Сан Педро ни спечели още с влизането си, винаги съм си мислила, че писанията по интернет преувеличават за това място и че Чилийците влагат малко повече в ентусиазъм в описанията на Сан Педро, но този път те всички се оказаха прави. Бяхме в градче, пълно с младежи, предимно пътешественици с големи раници и тук-там туристи опитвайки се да избягат от навалицата през лятото.  Откриването на града с  туристическа цел е през 1940 година от двама Австрийци, които видели потенциал в мястото и околностите му и отворили магазин, с който да привличат повече хора. Та през годините е привлякал много хора, даже и нас.

Бяхме си набелязали няколко къмпинга преди да пристигнем в Сан Педро и с вълнение поехме към тях. Някои от тях бяха затворени, тъй като не беше туристическия сезон, а други за наша изненада се оказаха много скъпи. След известно обикаляне намерихме най-евтиния къмпинг, с топла вода, интернет и кухня само срещу 5000 песос на човек. Спечелиха ни, разпънахме си лагера и поехме към прашните улици да разузнаваме новата територия. Искахме да посетим някои от околностите на градът затова с  Антон се заехме да разучим цените и офертите на туровете. Останахме малко разочаровани, бюджетът ни някак си не съвпадаше с желанията ни – Гейзърите Дел Татио, Лагуна Алтипланика, Солната пустиня Салар де Атакама и най-вече Вале де ла Луна. Трябваше да изберем само едно между тези, изборът бе труден, затова решихме да изкачаме  така вълнуващия за нас момент, а именно да се срещнем с нашата приятелка Сара, с коята предварително се бяхме уговорили. Със Сара се запознахме в колежът в Англия, по време на подготовката ни за доброволци за Африка. Прекарахме заедно 6 месеца, а после за наш късмет избрахме и една и съща държава за проект – любимата ни Замбия, където също изкарахме половин година заедно. С радост и нетърпение чакахме тази така вълнуваща среща, със нея споделяме еднакви интереси, а и съдбите ни ни бяха събрали за една незабравима година. Сара бе тръгнала за Южна Америка малко след като се прибрахме от Замбия, уж дойде само за три месеца, но жаждата й за пътуване и откриване на нови места я бе накарала да остане повече от плануваното. Преди да пристигне Сара, с Антон решихме да си намерим местенце, от което да изпратим залязващото слънце. Излязохме на главния път, от който бяхме дошли и без да искаме стопирахме за на някъде. Взе че ни излезе късметът и ни качиха до един от хълмовете, от който се откри чудесна гледка към пустинята, вулканите и част от Вале де ла Луна. Полюбувахме се на залязващото слънце и трябваше да слизаме надолу. Сан Педро бе на около десетина километра, а нощта бавно слизаше над пустинята. Пак стопирахме – пак ни върза, за наша очуда с група туристи връщащи се с приповдигнато настроение от еднодневен тур.

Сара пристигна! Емоциите около срещата ни не даваха покой, затова с трепет започнахме да мислим какво може да правим. Тя беше виждала гейзъри и преди, затова сподели интереса ни само за Вале де ла Луна (пътеката на Луната) и Лагуна Алтипланика, извисяваща се на 4120метра надморска височина. Сподели и безинтереса ни от закупуване на безумнo скъпи турове. Дружно решихме да го направим по нашия начин, а пък каквото стане. С Антон търсихме друг начин да посетим гейзърите, но нямаше как. Трябваше да пътуваме 100км в 5часа сутринта, за да може да ги видиим в пълната им красота. Нямахме друг вариант пред нас, освен офисът на най-евтиният тур за Гейзъри Дел Татио –  15000 песос на човек + закуска. Резервирахме за следващия ден и започнахме да обмисляме варианти как да посрещнем залязващото слънце на Вале де ла Луна без да плащаме 10000 песос. И пак тръгнахме да излизаме от градът, пък каквото стане – си казахме. И то взе че стана! Спря пикап със семейство и тяхната дъщеря, която разучаваше едно от дърветата във Сан Педро. Бяхме много щастливи, когато разбрахме, че са поели същата посока като нашата и бързо скочихме в багажника на пикапа.

Вале де ла Луна представлява огромна площ в пустинята от скални образования и различни точки за посещение и възхищение на майката природа на това така уникално място. Първата ни спирка беше малка пътека в низините на Вале де ла Луна. Слизайки от колата и поемайки по пътеката чувството, че сме в приказка все повече надделяваше, нещо повече – беше съпроводено с чувството, че сякаш не сме на Земята. Скалните образования или по-скоро образованията от засъхнала лава, заедно с кварцът, с годините бяха образували уникални форми, които трудно човек може да приеме за реалност, а после и трудно да забрави. Закрачихме по добре очертаната пътека, която на места представляваше коридор от скални образования, а на други даже се превръщаше в тунел по който трябваше да използваме уменията си по патешко ходене.

Тунел след тунел и коридор след коридор постепенно се заизкачвахме нагоре към светлината, която идваше отвън и бледо озаряваше лицата ни. Пред нас се октри друга гледка – еднакви на вид малки колонки целите покрити със сол. Преди няколко седмици местните се порадвали на дъжд, което предизвикало изпаренията на солта.

Други места, които да постетим в Пътеката на луната – не знаехме, което още повече засили щастието от късмета ни да намерим това семейство. Казаха ни за други скални образования, които наричат „Трите Марии“. Попитаха ни дали искаме да се присъединим към тях, и разбира се с радост приехме.

После се заотправихме към възможно най-високата точка в местността, от където се откри страхотна гледка. Пред нас се откриха гладки пясъчни дюни, рязко спускащи се от високите остри скали и седловини по които бяха накацали хора, чакащи в един и същ пустинен, пясъчен, ветровит и хладен ритъм да настъпи часът на залязващото слънце. Още един незабравим залез пред очите ни! Скочихме пак в багажника на новите ни приятели и с очи широко отворени от красотата, която бе около нас и от розовите облаци над главите ни, се прибрахме щастливи и малко по-богати с още една история, с още един красив спомен. Все пак бяхме постигнали една от нашите цели – да го направим, както ние си знаем!

Следва продължение….

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s