Гейзери Дел Татио, Чили

Четири и половина сутринта, 0 градуса. Двамата с Антон стоим пред желязната порта на хостела ни в Сан Педро и чакаме да дойде мини бусът и да ни заведе с 1000 метра надморска височина нагоре и да видим Геизерите Дел Татио, третите по големина и най-високите в света. Няколко буса ни подминаха, почакахме 20 минути повече от уречения час и като горди български представители започнахме да си мислим, че са ни „метнали“.

Разбира се, че не бяха! Само два часа по-късно вече бяхме пропътували 100км, нагоре в нищото, в пълния мрак и се намирахме на 4200 метра надморска височина, а пред нас се откри гледка, която ни събуди заедно с изгряващото слънце.

Никога до сега не бяхме виждали гейзери затова и не знаехме какво да очакваме. Представите ни бяха базирани само на снимки в интернет и рекламите на тур-операторите. Името Дел Татио  означава „плачещи мъже“. Когато местните са открили гейзерите, са ги свързали със скалите около тях, на които виждали налягали мъже.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Гейзерите се разполагат на огромна площ, около 80 са действащите гейзери и водите им се издигат до 7-8 метра височина. За предпочитане е да се наблюдават по изгрев слънце, когато температурите са по-ниски и именно това е, което ни накара да им се полюбуваме с помощта на тур (нещо не типично за нас). Образуват се от подпочвени води, които срещат магмата, в следствие на което водата започва да ври и се образуват газове, които си проправят път към повърхността, която се напуква и от там излиза водата и газта.. На места водата е по-близо до земната повърхност, затова можехме и ние да видим струите, които се издигаха над нас. Водата е с температура 70-80 градуса. Започнахме да се възхищаваме на Чилийците и за това как умело са запазили природата си, докато не разбрахме, че всъщност „зли хора“ вече са се пробвали да „атакуват“ и тук майката природа. През 1960 година за пръв път е бил направен опит да се извлича енергия от това така уникално място, за наше щастие е бил не успешен. През 2006 година с по-нова апаратура и знания е направен втори опит. Правят дупка и тук природата сякаш си го връща и казва „не ме закачайте“. В продължение на 24 дни, врящата вода се издига 60 метра над земята. Това за всички е говорило само едно – гейзерите ще изчезнат. Не се случва, но от тогава водата е много по-малко от преди.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

След разходката ни около гейзерите се отправихме към следващата ни спирка – горещите извори. Близо до гейзърите се е оформил басейн от горещи извори с температура 15 до 40 градуса, в зависимост от дълбочината. Разликата в температурата навън бе огромна, но това не ни попречи да се порадваме на изворите.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Няколко часа по-късно вече слизахме обратно към Сан Педро и срещахме някои от обитателите на пустинята – викунии.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Отбихме се и в живописното малко село насред Андите – Мачука. В него живеят само 9 души, които разчитат на гладните туристи да закупуват от домашно направените им лакомства.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Завърнахме се в Сан Педро и мигом започнахме да плануваме как може да посетим Лагуна Алтипланика по нашему….Следва продължение….

Put your backpack hit the road and set yourself free!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s