Лагуна Алтипланика в наш стил

Лагуна Алтипланика на 4200 метра надморска височина. Силен вятър и минусови температури горе долу така мога да опиша условията там горе. Красива и неповторима стояща заобградена от вулкани и чакаща поредните туристи да й се нарадват. Неповторимото в случаят е не само лагуната, а всичките планини и вулкани, които я заобикалят.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Тръгнахме към лагуната без много да му мислим. Бяхме питали местните и всички до един казваха, че нямаме шанс да достигнем лагуната без организиран тур. „Глупости!“ – си казахме и тримата ( Аз, Пламена и Сара ), стегнахме раниците и тръгнахме. Приготвихме се за дълго и изморително пътуване. Имахме храна, вода и желание да достигнем посочената дестинация, която беше там някъде скрита измежду красивите и високи планини и вулкани на 4200 метра надморска височина. Целта беше първият ден да достигнем до едно селце, което е на половината път и от там да продължим към лагуните на следващият ден. Уви, не знаехме какво предстои. Беше около 12ч., бяхме окъсняли и то сериозно и ако някой ми беше казал че в 14:30 ще сме на лагуните същият ден щях да му кажа, че е луд. Излезнахме от Сан Педро и започнахме да стопираме. Качи ни белгийска двойка (богати туристи) от една година пътуват из света и могат да си позволят кола под наем в Чили, даже не искам да си помислям за бюджетът им. За наше огромно съжаление любезните белгийци бяха посетили лагуната на предният ден и сега отиваха другаде и ни оставиха до една отбивка. Слизайки от колата забелязахме, че се задава бял пикап. Палците горе и колата спря. Скочихме тримата и се озовахме в компанията на млада чилийска двойка, която нямаше против 3-ма чужденци, уви, даже и обяд си споделихме малко по-късно. Те отиваха точно там, където искахме и даже се радаваха, че може да ни помогнат, а ние скачахме от радост в колата като първокласници. Преди да достигнем лагуната се отбихме на Салар Де Атакама и то взе, че стана като организиран тур. Голям късмет имахме! Както обичам да казвам –„Късметът е със смелите!“

Лагуната ни посрещна приятелски. Силен вятър и минусови температури. Облякохме се доколкото е възможно и се впуснахме надолу към „синьото чудовище“, заобградено от активни вулкани, които допълваха красотата там горе. Имаше трудно дишане и болки в главите и голямата ни грешка за деня беше, че бяхме само на закуска(хляб и яйца), а когато си на 4200 метра н.в. и температурите са минусови се нуждаеш от енергия, която ние нямахме. След около 30 минути снимки и разглеждане единодушно всички се запътихме към колата, където имахме страхотен обяд (хляб, масло и дулсе де лече – традицонен десерт наподобяващ карамел) това сякаш възтанови нашите изморени тела и се запътихме към втората лагуна, която бе не по-малко впечатляваща от първата.

Не си мислете, че трябва да правите турове и да пръскате луди пари за дестинациите, които искате да посетите. Това е просто за „богатият турист“. Има начин да се посети всяка една дестинация без значение какво ви казват хората, важно е да вярвате в себе си и в вашите способности. Това е част от приключението и често пъти, пътят до дестинацията е по-сладък от крайната цел. Нужна е воля, позитивно мислене и разбира се късмет. Успех!

Put your backpack hit the road and set yourself free!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s