Неочаквана фиеста! Амарийска Нова Година в Андите

Тръгвайки от Потоси се отправихме директно към малко селце близо до столицата на име Кила Кила. Сара ни беше споменала за това малко, красиво парче земя насред планините и  се запътихме натам. Стигнахме в Сукре след нощувка в гората край пътя и след като сменихме няколко превозни средства. След въпроси относно локацията на селото – бяхме точно там, където трябваше да сме – на отбивката за Кила Кила. Движение нямаше, а и автобусът се движеше само през делнични дни, затова започнахме да изкачваме с тежките си раници по черният път за желаната от нас дестинация.

Дори не бяхме вдигнали палците горе, когато до нас спря такси с найлон вместо задно стъкло „Кила Кила?“ – се чу отвътре и ние с усмивки отвърнахме „Да да, но нямаме пари за такси!“ Споразомяхме се за 10 боливианос и скочихме вътре. Попитахме колко път ни очаква и разбрахме, че за час и половина- два ще изминем 33-те километра, които ни делят от Кила Кила. „През девет планини в десета“ се лакътушкахме из черния прашен път сред пейзажите, които Андите разкриваха пред нас. Два часа по-късно таксито спря насред селото и целите потънали в прах слязохме от колата, а шофьорът влезе в къщата пред която беше спрял и не след дълго излезе с дървена купа в ръка, която протегна към нас и ни подкани да опитаме. В купата имаше традиционна напитка на име „Чича“ направена от вода и царевица и оставена да ферминтира за две-три седмици, местните я определят като бира, а ние – подобно на Замбийското Мункойо и нещо, което е само да опиташ, за да не обидиш ръката, която ти го предлага.

Не беше трудно да намерим място за къмпинг. Събудихме се свежи и жадни да „атакуваме“ планините, които се извисяваха над нас. Отбихме се през селото и се заговорихме с местен младеж за „що за държава е България?“ и какви всъщност сме ние. Младият мъж и между другото ни спомена за фиестата, която ще има довечера, не разбрахме защо ще има фиеста, но все пак си поставихме за цел да отидем. Това означаваше, че трябва да преспим в селото. Оставихме си раниците в магазинчето/кръчма и тръгнахме към балкана, решихме после да му мислим.

Скалите, които виждахме отдолу се оказаха скални пирамиди и кули. На връщане в селото ни заговориха жени, които разтоварваха багаж пред училището – не се наложи да питаме за нощувка, те сами ни предложиха да останем в училището, заедно с другите хора, които идват специално заради фиестата. Това още повече събуди любопитството ни. По техните думи щеше да има много хора от околните села, даже и туристи. Все още не знаехме защо е тази фиеста. Върнахме се за тежките си раници при магазина/кръчма, в който заварихме жените да готвят, мъжете да пият Чича, котката да яде супа от тенджерата, а овцата да пие вода от киснещите се белени картофи. Взехме си багажа и опънахме палатката в училището.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Беше около 7.30-8, когато очаквахме началото на фиестата, почти нямаше хора, само улична храна и деца подритващи топка. „Ей, сега ще им покажа!“ – каза Антон и се запътихме към тях. Детски кикот и усмивки идваше от децата, когато той им предложи да си поиграят на „пасчета“, който загуби трябваше да прави по 5 лицеви опори. Не след дълго се включи и мъж, който беше прекалил с Чича и пожела да се включи. Естествено, че мъжа губеше всеки път! Вместо да прави лицеви опори обаче, децата сложиха мъжът пред една стена с лице към тях и започнаха да ритат топката срещу него. Той бе тяхна мишена и това пораждаше смехът на всички около нас и нашите сълзи и болки в стомаха от смях.

Фиеста така и нямаше и се заотправихме към палатката. Решихме, че цялата „церемония“ ще бъде сутринта в 4 както ни беше казала една от организаторките. Събудихме се от музика и Антон се втурна към площада, а аз продължих да спя. След 2 часа се събудих и аз, музиката все още продължаваше, а Антон го нямаше. Това ми напомни само едно – фиестата е в разгара си. Станах и се запътих, по пътя ме присрещна Антон и нетипично развълнуван почна да ми обеснява каква е атмосферата.

Целият площад беше пълен с хора – едни танцуваха, други се топлиха около напалените огньове, трети ядяха от топлата улична храна. Музиката идваше от много места. По площада имаше много оркестри, които търпеливо се изчакваха един друг, за да започнат да свирят. Оркестрите бяха от няколко човека, които свиреха така сякаш няма други хора. Бяха се събрали в кръг, сякаш извършваха някакво тайно, братско обещание помежду си. Облекли се с типични за Андите дрехи, се поклащаха свирейки на тъпани и свирки.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Наредихме се до един от огньовете сред млади и стари и зачакахме в техния ритъм да настъпи утрото, което всички очаквахме. Насред цялата фиеста, се вписваше и магаре, което кротко си пасеше между хората.

Стана 4 и хората постепенно започнаха да се размърдват. В 4.30 всички бяха въоражени с факли и фенери и така около 300 човека, дружно –деца, младежи и възрастни хора, започнахме да се катерим нагоре в пълния мрак по извисяващите се планини. Запътихме се да посрещаме слънцето. По стръмните пътеки редом с нас се катереха и шерпи, които носеха традиционна храна за всички присъстващи – яйца, киноа, боб, царевица, месо и непозната и невиждана за нас до сега храна. Качихме се на един от хълмовете и всички зачакахме мълчаливо изгревът на слънцето. Вече знаехме защо е фиестата, посрещахме Амарийската Нова Година, според местните тя носи нова енергия и връщането на слънцето. Чакайки пак се разпалваха огньове, пееха се песни и се свиреше все същата музика.

Когато слънцето изгря, настъпи мълчание и всички протегнаха длани към изгряващото слънце, шепнейки молитви. Гледка, която си запази място в съзнанието ми.

За всички беше раздадена закуска и топъл канелен чай, а музиката отново започна да свири в същият ритъм. И точно тогава ни взеха интервю от местна телевизия, вече забавният ни испански беше споделен с много повече хора.

Бяхме късметлии, че се озовахме на „точното място в точното време“ и дълго ще помним и разказваме за преживяното в Кила Кила.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s