До Че Гевара и обратно – Първа част

Столицата на Боливия не ни плени с много освен с изпраните дрехи в хостелчето, където отседнахме, няколко примамливи пастички и „претъпканият до уши“ пазар. Затова когато тръгнахме към Ла Хигиера – малко селце известно с това, че именно там са заловили и убили Ернесто Че Гевара – бяхме много щастливи и тръпнещи в очакване.

Бяхме решили да опитаме нещо ново за нас като хванем автобус до малкото градче в близост „Пътят на Че“, тъй като пътят бе дълъг и с много разклонения. Антон каза „Ще се качим на автобуса и това е! Нищо по-интересно от това няма да стане! Очаква ни скучно пътуване.“ И двамата не знаехме, че това ще бъде най-интересното и вълнуващо пътуване, което ни предстои. Тръгнахме към гарата подготвени, знаехме, че ни чака 11 часа пътуване през нощта с автобус, който срещу 40 боливианос ще ни откара там на където се бяхме запътили, даже бяхме подготвили доводите си за преговаряне на цената. Пристигайки, увереността ни постепенно започна да изчезва. Всички пътнически компании предлагаха същите 11-часови „скучни“ услуги, но срещу 80-120 боливианос на човек. Оказа се, че през уикиндите билетите са двойно по-скъпи, заради повечето желаещи да пътуват. Постепенно възможностите пред нас се изчерпаха. Не сме от хората, които ще дадат толкова много пари за автобус, не и при нашият скромен бюджет, не искахме и да оставаме още една вечер в огромната, наслоена с прах и претъпкана столица. Часът беше около 16:00 и нощта щеше да настъпи след около 2 часа, чувствахме се така сякаш денят беше „загубен“. „Какво правим сега?“ Седнахме да си починем за 5 мин. и да обмислим следващият ни ход, процесът „питане и преговаряне“ ни беше изморил достатъчно. Извадихме евтината и скромна Боливийска карта, която имаме и на която често отсъстват малките градчета (да не говорим за села) и започнхаме да гледаме до къде евентуално може да стигнем и да пренощуваме. ”Където и да е, но не и в Сукре!“ – се превърна в нашето мото за остатъкът деня. Намерихме най-близкото село след Сукре по пътят, който трябваше да поемем и се запътихме натам, а пък каквото стане.

Помолихме се на шофьорът на един от претъпканите потеглящи автобуси да ни откара до там и той отказа. Последва втори опит – пак неуспешен. Остана само още един автобус, който тръгваше по светло и това бе последният ни шанс! Попитахме и след дълги преговори, много „Por favor”, мили усмивки, поехме с автобусът към малкото от нас набелязано селце. Завой след завой и село след село, селцето което си бяхме набелязали, така и не се появяваше. Слънцето залези, а ние бяхме решили да опитаме нещо ново за нас и нашето пътуване – да питаме местните дали може да пренощуваме в техните дворове с нашата палатка. За целта обаче трябваше да бъде светло, затова поискахме да ни свалят в едно от поредните села, които подминавахме, което даже не знаехме как се казва. Слизайки от автобуса едни жени ни заговориха и ние им споделихме, че няма къде да спим и е късно да търсим място за палатка в гората и изстреляхме въпроса „Може ли да спим във вашата градина“?. Една от тях каза, че има двор, но с цимент и ние с усмивка казахме „es perfecto,es perfecto” всичко беше перфектно за нас стига да има място за малката синя палатка. Жената разбра какви сме хубавци и ни настани не в двора си, а в стара неизползвана стая, която имаше най-удобният матрак на който сме спали, направен от сено. Поканиха ни да вечеряме с тях и денят от ужасен и дързъг жад за бягство от градът, се превърна в прекрасен за по-малко от 2ч., нагостиха ни така както биха нагостили и най-близките си – супа, пиле и топъл чай от портокал.

Дадоха ни по едно одеало да не ни е студено и щастливо се настанихме на удобният матрак, гледайки мъждукащите звездички през прозореца и мислейки си често вълнуващият ни въпрос, че утре ще посрещнем нощта на друго място, с други хора или сами, но все така надявайки се в същия приключенски ритъм.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s