Какво се случи в Боливийската столица на храната Кочабамба?

Една задължителна за нас спирка бе Кочабамба – голям град известен сред Боливийците с многото храна, която предлага, а ние го знаехме като мястото, където можем да си продължим визите и градът с най-големият пазар в Южна Америка. Запътихме се натам с нетърпение и любопитство дали наистина бихме могли да продължим визите си.

Намерихме имиграционният офис и се наредихме най-отзад на дългата опашка, която се бе оформила по време на сиестата. Представяхме си най-добрият сценарий, в който ни бият печат за още 30 дни, както се бе случило с доста пътешественици, които срещнахме и ще продължим по пътят си. Нашият ред дойде и това, което ни каза служителят зад голямото си бюро далеч не отговаряше на нашите представи. Оказа се, че България, като една „късметлийска“ държава и ние още повече като нейни „късметлийски“ жители попадаме в „зона две“. Накратко – трябва да платим 150 долара, за да може да си удължим визите. Най-много бяхме приготвили по 50 долара всеки, това надвишаваше бюджетът и означаваше само едно – трябва да напуснем Боливия, която така рязко ни спечели, след по-малко от седмица. А сега какво?

Разочарованието и тъгата в очите ни веднага изплува от някъде, скрита надълбоко. Трябваше да решим какво може да направим през тази една седмица и какво ще пропуснем. Разпитахме малко и се оказа, че има вариант да плащаме по 25 боливианос за всеки ден, с който си пресрочим датата за напускане. Е все пак е нещо.

Като за начало решихме да се впуснем в Кочабамба, да се полюбуваме на Боливианската култура от една друга гледна точка, от тази, която бяхме избягвали така умело до сега – в големият град. Останахме приятно изненадани от градът, чието име на местен език означава „много е студено“ заради разполагащото се в близост езеро.

Освен големият пазар за който знаехме, се оказа че над градът се извисява 34 метровата статуя на Христос разположена на един от хълмовете и е направена по подобие на тази от Рио Де Жанейро.

Това веднага събуди любопитството ни и потърсихме как може да отидем до желаната от нас дестинация. Питайки за ориентация в Боливия, често може да се окажем по-объркани, отколкото преди да сме питали. Всеки човек, казва различна посока и различно „микро“ на което може да се качим. След около 20 – минутно „лутане“, най-накрая намерихме точният номер градски транспорт, който ни откара точно пред лифта, който извозваше пътниците до върхът на хълма, където е разположена статуята.

Качвайки се там горе пред нас се откри една чудесна гледка на Кочабамба и езерото. Градът се оказа много по-голям от колкото си го бяхме представяли. Полюбувахме се на красотата, която се разкрива пред нас и се заотправихме отново надолу към градът пълен с интересна за окото и стомаха храна, загадъчни жени, претъпкани от хора улици и много настроение. Хапнахме по една „sopa de mani” (супа от фастъци), с малко носталгия, че може би много скоро ще ни липсва. Супата е направена от натрошени фъстъци, макарони, останки от месо и отгоре покрита с пържени картофи, звучи странно и неприемливо за българската ни кухня, но за наша очуда се превърна в любимото ни ястие тук.

Следващата ни дестинация бе най-големият пазар в Южна Америка. По пътят до пазара подминавахме много паркове, зелени площи и площади, които не са често срещани в големите Боливийски градове.

В пазарът намерихме всичко, за което можехме и не можехме да се сетим и открихме за съществуването на нови плодове – нещо, която ни се случва на почти всеки по-голям пазар. Боливийската кухня е на голяма почит, така че на всеки ъгъл тук можете да срещнете различни изкушения, а големите пазари за нас са като необявен фестивал за храна.

Като за голям град очудващо Кочабамба ни спечели, дали защото Боливийската култура е в очите на хората по улиците или защото е много по-различен от другите градове, в които сме били – не знаем, а може би е просто, защото скоро трябва да кажем „Чао“ на държавата, която ни плени със своята красота и неповторимост.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s