Паркът на динозаврите – Торо Торо

С Пламена очаквахме тази среща дълго време. Още от България знаехме, че искаме да отеделим време за един от разрастващите се от към популярност национални паркове – Торо Торо. Най-малкият парк в Боливия с площ 167 квадратни километра, но много богат и предлагащ различни развлечения и красоти за любопитни очи като на нашите. Поехме натам изпълнени с енергия, като планувахме да бродим из парка с нашата синя палатчица около 3 дни. Бяхме чували и чели за това отдалечено място, известно най-вече със следите от динозаври, които славно са покорявали земята там преди много векове.

Пристигнахме в Торо Торо и намерихме прекрасно хостелче за една вечер с кухня (нещо много важно, когато пътуваш). На следващият ден искахме да продължим с палатката навътре в парка.

Запътихме се към туристическият офис и там ни „свалиха“ на земята. Оказа, се че от няколко години посещаването на парка е позволено само с планински водач, защото е защитена зона. Не скрихме разочарованието си и последва “No me gusta!”. Решихмедаразпитамекакстоятнещата,всепакискахмедапообиколим,бяхмепропътувалимногокилометри,задастигнемдотук. Всичкосеплащаше!Входътзапарка бе 30 боливианос и 100 боливианосзаводач, завсякаотдестинациите, коятоискамедапосетим.Единводачможешедаимагрупаот 6 човекакатопритозисценарийсуматаот 100 боливианоссеразделяна 6 илисъответнонаколкоточленна е групата. А за по-отдалечените места, на които се „изискваше“ намесата на превозно средство, трябваше да заплатим сумата от около 150 боливианос на човек.

Искам да подчертая, че тази практика в Боливия е широко разпространена и че в повечето от парковетенещата са организирани по този начин. Бяхме проверили за един национален парк в джунглата и там ситуацията беше същата и с право. В джунглата е опасно, лесно се изгубваш и гъмжи от насекоми, които чакат ”щастливо да заживеят“ в теб, но за Торо Торо всичко това беше излишно и беше направено с една единствена цел – чужденците да си „оставят“ парите там. Та нали всички бели туристи имат много пари!

На следващият ден отидохме в 7:30 на площадът, където имаше още такива като нас – търсещи други хора, за да им бъде по-евтино. Станахме 8 човека и се оказа, че трябва да ни разделят на две групи от по 4 човека. След това поехме към първата ни спирка, където уж е имало динозаври преди хиляди години. Там водачът ни обесняваше, нещо за динозаврите, като с Пламена разбирахме само от части поради нашият „брилянтен“ испански. За наша радост водачът ни умело показваше какви походки са имали динозаврите, че да оставят следи като тези. Пълзеше по земята и замахваше с ръце и крака по стъпките на динозаврите.

След това продължихме навътре в парка. Имаше ясно очертана пътека по която да вървим. За съжаление често бързахме и нямахме време да се любуваме на гледките и образуванията, които се откриваха пред нас, нещо което ни разочарова.

Трябваше да бързаме през цялото време, като за някакво несъществуващо и не обявено състезание. Вървяхме по ясните пътеки и водачът все така обесняваше на испански неща, които знаеше на изуст с монотонен тон и разсеян поглед, а за нас те останаха загадка. Малко по малко започна да духа вятър, като постепенно се усилваше. Изведнъж пред нас се откри гледка, която ни „грабна“. Ето че се бяхме озовали пред каньонът Торо-Торо.

За наша изненада имаше малка почивка около 15 мин., хапнахме, поснимахме и продължихме към водопадите, за които всички така вълнуващо говореха. Слизахме в дълбините на каньонът по циментирани стълби около 20-тина минути, като на всяка наша стъпка трябваше да правим избор – да се огледаме и полюбуваме на заобикалящото ни или да си гледаме в краката. Водачът ни очевидно продължаваше все така неспирно да бърза. Ето че малко по малко започнахме да чуваме падаща вода и писъци от хората около водопадът. Пред нас се откри водопадът на име Верген, името му на местен език означава красота. Водопадът сам по себе си не ни плени с невероятната си и незабравима красота, но бе едно от тези места, които виждаш и искаш някак си да се слееш с тях и да им се полюбуваш, така както си знаеш.

Тук водачът ни ни отдели цял час. Имахме възможността да поплуваме в образувалите се от водата басейни, но гъмжеше от хора, фотоапарати, модерни селфи стикове и други интересни творения на човека.

През целият път с Пламена виждахме страхотни места за къмпинг, което още повече засили разочарованието ни, сякаш някой ни бе отнел свободата да се радваме на заобикалящото ни по нашия си начин, но ние бяхме тези, които са гости и трябваше да се съобразим. Ето, че вече се движехме в обратна посока към малкото градче Торо Торо бързайки, защото водачът имаше друга група, която трябва да отведе там откъдето се връщахме. С Пламена си говорихме и не скрихме част от разачорованието си. Цялата история с водачите беше излишна. Пътеките бяха ясно очертани, а преходът изключително лесен. На моменти се чувствахме като овце, който следват водача си.

Прибрахме се и решихме, че това ни беше достатъчно от Торо Торо – място, което се оказа прехвалено, пълно с туристи и разбира се място което „гони“ пътешественици като нас – искащи свобода и време да се насладят на майката природа!

Put your backpack hit the road and set yourself free!

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s