Женският бой и кечът на живо в Боливия

Бяхме чували много за „Lucha Libre“ (свободен бой) и точно заради това останахме 2 дни повече в Ла Паз. Тези боеве се провеждат всяка Неделя и са голяма атракция както за местните така и за туристите. Решихме да намерим сами мястото и да си закупим билетите от там, тъй като е по-евтино. Другата опция пред нас беше да платим на една от многото агенции и всичко да ни е на готово – повечето чужденци избират този вариант. Намерихме мястото, където боевете се провеждат и попитахме за цената на билетите и дали можем да ги купим предварително. Един билет струваше 12 боливианос, а когато го закупиш от агенция 80 боливианос. Странното бе, че билетите се закупуват точно преди „Lucha Libre” да започне.

Ето, че вече е Неделя и с Пламена чакаме на опашката за билети. Питахме за всеки случай местните каква е цената и отговорът беше същият – 12 боливианос. Не след дълго се появи една жена с билети в ръка и първо се насочи към мен и Пламена, а после и към още двама чужденци, казвайки, че за нас билетите струват 50 боливианос и това е единствената опция, която имаме. Отпратихме я с лекота да си ходи, като бяхме сигурни, че лъже и иска да ни подведе. Много се ядосахме! Дойде и нашият ред. Поглеждаме в прозорчето откъдето се закупуват билетите и виждаме същата нагла женица да ни дава по-различни билети за 50 боливианос. Казахме, че искаме да купим тези за 12 и че ние не сме с нищо по различни от боливийците. Не, не и не беше невъзможно – чужденец ли ци плащаш повече за билет и това е. „Пълна дискриминация, расисти!“ – беше нашият отговор към жената. Зад нас имаше майка и дъщеря, които не бяха съгласни с това, което виждат. Попитахме дали ще ни купят билети и те се съгласиха. И двамата с Пламена мразим, когато хората биват разделяни на богати и бедни, чужденци и местни, а точно това се случваше пред очите ни – беше отвратително.

Предвижихме се бавно до входа на залата към момче, което проверяваше билетите. Той взе така важните хартийки и ни пусна. Точно в този момент се появи наглата жена и каза, че с тези билети не можем да влезем в залата. Няма да крием – последва скандал. Никой не можа да отговори на въпросите ни: „С какво сме по-различни от боливийците? Защо сте сигурни, че всички чужденци „гъмжат“ от пари?“ Точно в този момент пред нас се откри друга грозна гледка. За нас – чужденците се полагаха пластмасови столове точно пред ринга, а боливииците стояха на циментови стълби. Този „невероятен билет“ включваше пуканки, кола и сувенирче. За стотен път повторихме, че не искаме нито едно от изброените по-горе, а просто да седнем при местните и да гледаме шоуто. Очевидно говорихме на стената. Беше невъзможно и се почуствахме ужасно, защото това може би беше най-голямата дискриминация, която сме виждали и на която сме присъствали. След всичките караници ни намалиха билетите на 40 боливианос, колкото да ни запушат устите. Закупихме ги и се запътихме там, където искахме – при боливийците. Стояхме на цимента, телата ни измръзнаха, но отстояхме на своето и на това което мислим.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Боевете започнаха и с това всички нерви, които бяхме изхабили се изпариха. Напълно се унесохме в шоуто, което трябва да призная бе неповторимо. Мислихме, че боят ще е само между жени, но грешахме, за наша изненада се биха и мъже. Боят между силният пол наподобяваше кечовете, които гледахме, когато бяхме деца. Имаше всичко блъскане, задушаващо тръшкане, тряскане, суплекси, тръшкания, пиене на кока-кола и плюене в лицето на опонента и какво ли още не. Интересното беше, че всички боливийци се вживяваха в случващото се и си подхвърляха реплики на кечистите.

А децата бяха големи сладури, вярваха на всичко, което се случваше пред очите им и след боевете се нареждаха нетърпеливо с тетрадките си да искат автографи и да се снимат със звездите. След тази „подгряваща“ част започна и истинското шоу – Чолитас кеч (женският бой). Бяхме чували, че жените яко се „млатят“, но това което видяхме надхвърли очакванията ни.

Кечистките облечени в традиционни боливийски дрехи се тръшкаха на ринга както и извън него. Засилваха се и се блъскаха по вратите и стоманените колони из цялата зала! Хващаха се за косите, скубеха се, плюеха се и какво ли още не.  Някои от тях даже хвърляха опонентките си върху туристите на първите редове.

Публиката имаше любимки, които подкрепя, а другите биваха замервани със сокове, храна, сандвичи, фъстици, пуканки, шишета, хартия и всичко останало, което беше под ръка. С Пламена се смеехме и не можехме да повярваме какво се случва пред нас. Мелето беше масово. Имаше и съдия, който участваше активно в кеча. Когато трябваше да отброява до три просто риташе жените по главите или гърбът,вместо да брои и цялата зала избухваше в смях.

Разбира се един истински кеч няма как да мине без счупване на столове по главите на опонента. Пластмасови столове и щайги се размятаха из цялата зала и се тестваше здравината им по нечия глава.

Трудно ми е да опиша всичко, което се случи, затова ще приложа повече снимки и видео клип, за да придобиете представа за това на което сме присъствали. Приятно гледане!

Put your backpack hit the road and set yourself free!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s