Излизане от Боливия и първата ни Перуанска нощ в полицията

Неочаквано и неизбежно времето да напуснем Боливия дойде. След два опита да си удължим визата с още 30 дена, нещата така и не се получиха, така и не се сбъдна нашето желание. Тръгнахме с автобус от Ла Паз към Копакабана (градът най-близо до границата с Перу) с ясната идея да минем границата пеш, а пък каквото стане.

Бяхме пресрочили визата си с 3 дни и до колкото бяхме запознати, трябваше да платим наказателна такса от 25-26 боливианос на човек. Пристигнахме в Копакабана и тръгнахме към границата, която се намира на 8км. С трепет очаквахме какво ще се случи. Бяхме останали с нашите последни 160 боливианос и не знаехме дали тези пари ще са достатъчни, за да платим глобата, която ни очаква. Не знаехме дали ще бъдем глобени за 3 или 4 дена. Вървяхме прегладнели към границата, срещайки все така много вкусни миризми и храни по пътя си, нямаше как, трябваше да изчакаме поне още няколко часа, докато задоволим напиращият глад. „Специалните туристически билети“ за Кечът, ни бяха развалили плановете и бяхме останали с точно толкова пари, колкото бяхме запланували за глобата – ни повече, ни по-малко.

Пристигнахме в миграционният офис и с любопитство си подадохме паспортите на служителят. Въпроси в главите ни и леко притеснение от това какво ще се случи, неща които са били винаги неизменна част от нашето пътуване. Няколко служители ни видяха паспоритите и нетърпеливо зачакахме за сумата, която ще ни съобщят. „150 боливианос“ – каза служителят и очите ни грейнаха, това означаваше, че може да си споделим обяд или да си купим по няколко лакомства. Платихме, биха ни печат за излизане и разбира се, че за трети път попитахме дали може да се върнем в Боливия след седмица. Разбира се, че нямаше да се откажем след два неуспешни опита за удължаване на визата. Уви, трети неуспешен опит! Служителят ни съобщи, че до тук с Боливия за тази година, нямаме право да влизаме в държавата-пленителка, ако искаме да се върнем – чак другата година ще е възможно. Щастливи, че са ни стигнали парите за глобата и с разбити за трети път илюзии, тръгнахме към първото ресторантче, което се откри пред нас, надявайки се, че последните ни 10 боливианос, ще ни стигнат за обяд. Приближихме и надеждите ни бяха възнаградени – любувахме се на последния си боливийски обяд, въпреки че вече имахме печат за излизане в паспортите си.

Sopa de Mani-супа от фъстъци

Запътихме се към миграционният офис на Перу развълнувани, че всичко е минало както сме искали и надявайки се, че няма да попаднем на „сърдити“ Перуански служители, които да ни искат пари за инъче безплатният ни туристически печат за Перу (бяхме чели, че се е случвало). Бързо приключихме в офисът – получихме напълно безплатен печат за 90 дни, върнахме си часовниците с един час назад и закрачихме щастливи навън. Все така пеш се запътихме към първото село след границата – Юнгуйо, на 3 км от нас. Вървейки щастливи от емоцията за „навлизане в нова територия“ си подхвърляхме шеги колко е различно в Перу и как животът тук е коренно различен от този в Боливия. Неусетно стигнахме в селото и след първият ни Перуански обяд – супа от фиде и ястие от ориз, незнайно месо и картофи, се запътихме да търсим място за спане. Оставихме си послушните раници при една любезна възрастна дама и закрачихме да търсим място за спане – първа спирка: църквата – отхвърлени, втора спирка: полицията – казаха ни да чакаме за шефът и неговият отговор. Върнахме се при лъчезарната възрастна жена и зачакахме в нейното барче, поръчахме си по една нова за нас напитка, която до сега не бяхме виждали никъде. Инка Кола! Само името на тази жълтеникава напитка ни беше достатъчно да ни грабне и да си я поръчаме.

Изпихме си вкусната Инка Кола, разговаряйки с местната пияна младеж, едно от момчетата ни предложи да нощуваме в тях, но заради заваленият му говор само поглеждайки се с Антон, знаехме че няма да отидем в тях. Благодарихме му и се отправихме към полицията, изчакахме още малко за дългоочакваният началник и ето че получихме първото си  Перуанско Да.

Искахме да пренощуваме в дворът, а те ни дадоха на разположение цяла зала в която можехме спокойно да разпънем синята си палатчица и да се насладим на първата ни нощ в Перу. Това бе само началото за нашата нова дестинация – Перу, а какъв ще е краят – ще разберете, ако следите нашият сайт!

Put your backpack hit the road and set yourself free!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s