Най-голямото плавателно езеро в света – Титикака, през нашите очи (част 2)

Когато намериш едно прекрасно място съвсем случайно и не си имал привилегията да му се насладиш остава само една опция – да се върнеш. Точно това направихме с Пламена. Върнахме се там, където тишината се смесваше с вълните на езерото. Този път обаче имахме друга стратегия.

На същият плаж, където си бяхме разпънали палатката предният път и се бяхме простудили имаше няколко стари къщи. Нямахме си и на идея дали ще ни разрешат да спим там, но тръгнахме оптимистично настроени да разберем отговорът на този въпрос. Една част от нас, знаеше че се връщаме, за да поправим предишната си грешка, а именно да не попитаме да спим в една от тези стари къщи. Беше около 15.00ч. и едно „НЕ“ би означавало още една нощ под открито небе при почти минусови температури.

Вече бяхме пред портата на плажа и човекът стопанисващ го, ни подкани да влезем. Вървяхме към него виждайки и двете кучета, които така весело си играеха и имахме чувството, че са минали години откакто бяхме там. Дядото на възраст 70г., ни помнише и попита къде отиваме този път. Без да се колебаем изстреляхме нашият въпрос и последва директно „НЕ“ за една от къщите. За наш късмет имаше още 2 – керпичени. Попитахме и за тях. Този път нашето най-голямо желание за деня се сбъдна – „Да може да останете там“ каза дядото и след това добави: „Колко ще платите?“. Отговорихме, че искаме да останем 2 вечери и да платим 10 перуански солес (5 лева). Той прие с усмивка нашата скромна оферта. Беше лесно да се преговаря с този дядо, който сякаш виждаше и знаеше, че с Пламена сме от бедните туристи.

Настанихме се в нашият дом за следващите два дни и в момента в който прекрачихме прагът на вратата се усети топъл въздух. Къщата се награвяше цял ден от слънцето, беше керпичена с ламаринен покрив – перфектният подслон на 3800 метра височина.

Разбира се вътре нямаше нищо, но това нямаше значение. Разпънахме палатката и излезнахме да се любуваме на плажовете, които сякаш ни чакаха.

На следващият ден решихме да попитаме дали можем да наемем една от лодките, които спокойно си стояха във водата. Дядото каза, че не са негови и трябва да намерим собствениците, попитахме за име и тръгнахме. Търсенето в това не много голямо селце, където всички се познаваха беше лесно. Просто трябваше да попитаме за сеньора Елза и да намерим нейната къща. За наш късмет тя си „играеше“ с добитъка пред къщата. Там нещата се развиха още по-лесно. Можеше да си наемем лодка срещу 10 перуански солес, но при едно условие – нейният син да ни придружи. Казахме, че няма проблем и поехме към брега на езерото.

Луйс е младеж на 19 г., който се зарадва като чу, че искаме да помогнем с гребането. Разбира се, това не беше толкова лесно. Първо, защото нямаме много опит и второ, защото се появиха вълни. Това не попречи на нашият дух и леко по леко свикнахме с лодката и така неудобните за нас гребла, които в рацете на Луйс бяха като детска играчка.

Цялата сутрешна „разходка“ в езерото продължи около 3ч., в които успяхме да посетим малко островче и да потренираме над гребането си J

На връщане за мен и Пламена беше невъзможно да увладеем лодката поради засилелият се вятър и големите вълни. В този момент си мислихме „добре, че не ни довериха лодката си“, която струваше около 4000 перуански солес. Лодките се произвеждат на острова Такиле, до който се достига след около 1 ден гребане.

Щастливи продължихме да се разхождаме из селото напълно задоволени от решението ни да се върнем и наемем къща.

Действахме спонтанно и послушахме вътрешният си глас, който не ни даваше мира до момента, в който не се върнахме. Когато дойде време да кажем чао на тези любезни хора те ни нагостиха с невероятен чай от ябълка, канела и захар комбиниран с прясно изпържени мекичета. За наше огромна изненада последва и ръчно изплетен подарък за Пламена по случай нейният рожден ден.

Тази поредица от мили жестови направи нашата раздяла с тези хора още по-трудна, снимахме се за спомен и поехме към Пуно.

Надяваме се и вие ще послушате вашият вътрешен глас, който без съмнение ще ви отведе на места, за който дори не сте мечтали!

Put your backpack hit the road and set yourself free!

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s