Най-голямото плавателно езеро в света – Титикака, през нашите очи

След като прекосихме границата на Перу, пред нас стоеше въпросът: „А сега накъде?“ Един от най-често задаваните въпроси през последния месец и половина. Та нали тръгнахме да обикаляме Южна Америка без план! Седнахме на компютърна зала пълна с ученици избягали от клас, играещи CS и отворихме любимият ни сайт – гугъл мапс. Веднага забелязхме полуостров в езерото Титикака не далеч от нас. Казахме си „Там сме, изглежда готино!“. И тръгнахме на лов за първия си стоп в Перу.

Качихме се в тир с още две перуанки със заразителен смях. Последваха обичайните разговори и въпроси, като добавяха „Имате много пари!“ – една реплика , която често срещаме тук в Перу. Оказа се, че пътуваме за една и съща дестинация – Илаве, а малко по-късно пък, слизайки от тира се оказа, че те носят чували с фестивални дрехи и ни предложиха снимка. Кой да знае, че искат да ни облекат?

Малко по-късно вече пътувахме към желаната дестинация – малко село на име Титилака. За наша радост по пътя разбрахме, че там на където сме се запътили ни очаква плаж.

Отпочинахме малко и потопихме уморените си крака в най-високото голямо езеро на света – Титикака, простиращо се на 220км дължина в Перу и Боливия, като на по-голямата част от езерото се радват Перуанците.

Не след дълго се отправихме към селото да търсим подслон за вечерта. Звучеше ни примамливо да спим на брега на езерото, но не и когато то се намира на 3800 метра надморска височина. Влизайки в селото видяхме едно семейство да работи около къщата си и се запътихме към тях. Предложиха ни да спим до къщата, която се намираше на 50 метра от брега на езерото. Попитахме дали може да пренощуваме в една стара постройка в близост до къщата, а главата на семейството ни предложи да спим в една от неговите къщи, оказа се, че има цели четири. Съгласихме се и след това последваха редица странни събития. Влязохме в къщата изненадани не само от добрината на хората, но и от последвалите въпроси: „Може ли да ни покажете паспортите си?“ Показахме ги, решихме, че искат да видят как изглежда българският документ за самоличност, както и те показаха своите, които приличаха на карта за библиотека. След това по-възрастният мъж извади от някъде лист и химикал и ни подкани да запишем личните си данни. Повтаряха „Само име и номер на лична карта е достатъчно, искаме ги за наше успокоение.“ Отказахме обеснявайки, че не е нормално за нас да искат такава информация. Дадоха ни за пример хотелите, които правят същото с клиентите си, но и това не ни убеди, отговаряйки, че това не е хотел. Цялата ситуация бе много странна и решихме да излезем от нея като си тръгнем. Оставаше 1 час до стъмняване, а ние бяхме на улицата, със същият въпрос – „А сега накъде?“

Изнервени от цялата ситуация при която изгубихме повече от час се отправихме към един от плажовете. Нещеш ли, оказа се частен. Видяхме един възрастен човек зад оградата, който виждайки ни се запъти към нас. Попитахме дали може да спим там, чувствайки се леко застрашени от случилите се събития преди това. Получихме положителен отговор, но срещу скромно заплащане, разбира се! Разпънахме си палатката и не след дълго студената, тъмна нощ се спусна над нас като черен облак.

В Перу се стъмнява в 17.30ч., което допълнително обещаваше дълга вечер. След няколко пробуждания най-накрая утрото настъпи, прогонвайки мразовитата нощ. Събудих се с болезнено гърло и болки в главата, за това не отне много време на мен и Антон да решим, че може би трябва да тръгнем към близкият град в който ще мога спокойно „да си ближа раните“ с нощувка в къща за гости.

Събудихме се отпочинали и със смесени чувства тръгнахме към следващото село. Надявахме се там да има подобен плаж – уви, нямаше! Бяхме разочаровани, трябваше ни още време да се насладим на онзи забравен плаж, а сякаш го бяхме изгубили. Това ни подтикна да направим само едно. А какво е то? Може да разберете в част втора ТУК.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s