Неочаквана среща с остров Амантани

Решихме да отделим повече време на езерото Титикака, за да се полюбуваме на красотите, които се разкриват наоколo. Местните ни бяха казали за плаж на име Чифрон и за невероятната красота, с която ги е пленила. Тръгнахме на там уверени в желанието си да прекараме няколко дена на този непознат плаж за нас.

След няколко часа стопиране в гонене на загадачния плаж, ето че вече се бяхме озовали само на 2 км от крайната ни дестинация. Слагайки тежките раници на гърба, нетърпеливо закрачихме към Чифрон.

Местните се бяха оказали прави! Пред нас се разкри огромен плаж заобграден от планини и скали, а някъде там в далечината на езерото се виждаха и острови, които изглеждаха още по-примамливи от самият плаж. Та нали непознатото винаги е загадъчно? Не сега! Нямахме намерение да ходим на непознати и далечни острови без дори да знаем дали „има живот“ там.

С потъващи в пясъка крака, тръгнахме да опознаваме чуждата територия и да я „завземем“. Бяхме решили да прекараме нощта до плажа, за това се втурнахме напред към планините да търсим място за „синята ни сгъваема къща“, както я нарече едно дете.

Изкачихме се малко нагоре и тъкмо си помислихме, че сме намерили място за къмпинг, когато под нас се разкри кей с лодка и четирима чакащи. Просто от любезезност или от чисто любопитство Антон ги поздрави и ги попита къде отиват. Разстоянието между нас бе голямо, така че, чувайки „остров“ Антон се втурна надолу по склона на хълма, за да задоволи нараслия в нас интерес. Останах горе на хълма и накъсано чувах разговорът, който така разгорещено протичаше долу на кеят. Чух Антон да изрича „Vamos!” и ми стана ясно, че сме намерили място за къмпинг. И то къде!? Оказа се, че хората на кеят са чакали няколко часа да се съберат достатъчно пътници, за да напълнят малката моторна лодка и да потеглят към един от островите. Виждайки Антон една от чакащите жени веднага го „атакувала“ с примамливата оферта да запълним лодката и да потеглим към остров Амантани заедно с тях. След преставяне на фактите – „нямаме къде да спим на острова“, нетърпеливата възрастна дама веднага предложила на Антон парче земя в двора си за нашата палатка. Та нали търсихме – място за палатка. Е, вярно че е на час път с лодка навътре в езерото, важното е че намерихме.

Всичко стана много бързо. Преди да се качим на лодката, моторът й вече беше запален и сядайки, веднага потеглихме. Изглежда наистина бяха чакали дълго време за пътници. Едва когато се отдалечихме на 50-100 метра от брега в мен изникна един въпрос, на който не намерих отговор – „Какво правим?“. Мисълта, че тръгваме към неизвестен остров с криминално изглеждаща лодка ми носеше смесени чувства.

Чувства на пътествия, завоевания и предизвикателства и други чувства на тревога и студена заобикаляща ни вода. Тъкмо приключенските ми чувства да надделеят и моторът на лодката угасна! Залакатушкахме се в лодката по вълните на езерето и си припомних за гондолите на панаира в Сливен и този спомен не ми донесе усмивки. След няколко неуспешни опита моторът на лодката най-накрая запали. Тръгвайки срещу вятъра и вълните напред към непознатият за нас остров Амантани се надявах повече моторът да не угасне. Постепенно пред нас се откриваха къщи, дървета, хора и ето че след 45 мин вече бяхме на кеят, който до преди малко виждахме в далечината. Слязохме и мигом поехме към дворът на Максима – жената, която ни бе предложила място в двора си. Разпънахме си палатката и поехме на разходка по брегът, за да изпратим залязващото жарко слънце.

Нощта бе тиха и спокойна, без шум, без бриз дори. Останахме изненадани, мислихме, че на островът ще е много студено, но се оказа много по-топло от където и да е на тази височина (близо 4000 метра н. в.). На сутринта решихме да се поразходим и да видим какво предлага островът на който така случайно се бяхме озовали. Запътихме се на горе към извисяващите се над нас върхове. Оказа се, че на този остров има 9 села и няма коли, колелета, мотори и други превозни средства. Има само тънки пътеки свързващи селата. Една единствена дума би определила островът най-добре – спокойствие.

Тръгвайки нагоре по непознатите, криволичещи пътеки се натъкнахме на табела упоменаваща, че се намираме на най-високият остров в света без дори да знаем. Вярно или не се запътихме към връх Пачамама и връх Пачатата. Пачамама на местен език – Кечуа означава майката земя, а Пачатата – баща земя. Запъхтяни от високата денивилация, качвайки се на Пачатата пред нас се откри една различна гледка на езерото. Името на върхът определено не е случайно.

Бяхме заобградени от вода и планини, чувахме само шумът на вятърът и мигом забравихме за умората от изкачването. Интерсът ни беше подбуден и след като се насладихме на красивата гледка разкриваща се пред нас се запитахме „Каква ли е гледката от другият връх?“. Тръгнахме да изкачваме Пачамама с нови сили. Гледката отново беше поразителна, нямаше как да ни разочарова.

Слизайки надолу към селото се натъкнахме на една от билките, с които Максима ни бе приготвила вкусен топъл чай – муня. Възползвахме се от възможността и си набрахме по един букет от ароматната билка.

Изморени и с преповдигнато настроение слязохме в селото и се заловихме да търсим начин да се върнем там, от където бяхме дошли. Единственият ни вариант беше пред нас – голяма моторна лодка, тръгваща към плажа Чифрон. Потеглихме обратно имайки чувството, че случилото се през последният ден бе сън – красив, тих остров, на който попаднахме без да искаме. Дадохме си сметка, че повечето от невероятните неща, които се случват по време на нашето пътуване са се случили без да искаме и без да ги плануваме. Още едно доказателство, че животът без план е един по-добър и по-вълнуващ живот.

This slideshow requires JavaScript.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s