Оазис и сандбординг в пустинята – Хуакачина

Казвайки „чао“ на Мачу Пикчу знаехме какво ни очаква, за да стигнем следващата от нас дестинация – Хуакачина. Пред нас беше дългата дистанция от почти 900км, което за нас означаваше само едно – дълги дни на стопиране. Тръгнахме подготвени за поне 4-5 дена път в предвид нежеланието на Перуанците да ни качват в колите си.

Първите 50км бяха лесно и бързо изминати благодарение на млад и мил перуански представител. Последва обяд в ресторантче, чиято табела се хвалеше със специалитет от морски свинчета (не сме яли спокойно) и продължихме към изхода на малкото градче в което се бяхме озовали. Нямаше и 10 минути когато един тир спря и ни каза, че отива там, на където се бяхме запътили. Подскочихме от радост, даже и повече, когато разбрахме, че няма да ни иска пари за услугата. Последваха 21 часа прекарани в каросерията на тир по планинските пътища, заобиколени от красиви панорами и дълга нощ, в която аз, Антон и Антонио (тираджията) деляхме дву-етажно легло в тира слушайки регетон.

Най-после пристигнахме в Ика. Град на 5 км от Хуакачина. А какво всъщност представлява Хуакачина, може би ще изникне в главите на някои от вас, че ни е накарало да изминем такава дълга дистанция? Хуакачина е оазис в пустинята, намиращ се в южната част на Перу. Оазисът е заобиколен от високи, бяло-пясъчни дюни, които са перфектни за сандбординг. Та ето това ни накара да пропътуваме толкова много километри – желанието ни да опитаме нещо ново. Починахме се през остатъка от деня от дългото пътуване и се подготвихме за следващия ден.

Хванахме си мотор-такси, което се оказа единствения вариант за отиване в оазисът и 20мин по-късно вече бяхме заобгрени от високи палми и приповдигнато настроение насред пустинята под извисяващите се дюни над нас.

Веднага ни „грабнаха“ тур агенции, предлагащи екстремни разходки с бъги по дюните, както и дъски за спускане. Разбира се, че избягвахме любезното съдействие на агенциите и този път. Тръгнахме напред в търсене на нещо по евтино. Намерихме малко магизнче с мила продавачка, предлагаща редом със студените, изкушаващи напитки и дъски за спускане по дюните. Офертата й беше 10 солес (5лв) за цял ден. „Страхотно! Денят е пред нас!“ – си казахме и се втурнахме напред към пустинята.

Избрахме си най-пустата дюня, без хора, рязко спускаща се надолу. Тук е моментът да вмъкна, че нито аз, нито пък Антон някога сме се възползвали от предизвикателствата на планинските писти за спускане в България. Никога до сега не бяхме опитвали сноубординг.

Изкачихме се по дюната с потъващи в пясъка крака, намазахме дъската с вакса, за да се плъзга по-бързо, както ни упъти жената заела ни ги и „шоуто започна“. Определено бяхме решили да се научим да се спускаме.

Няма какво да крия първите опити бяха повече от неуспешни. Дълго се търкаляхме, пързаляхме на задните си части и „ядохме“ пясък, докато се научим да се задържим на дъската изправени и да запазим баланс. След всеки последвал опит идваше още „по-сладката“ част да се катерим обратно нагоре по високата дюня.

Опити след опити с Антон търпеливо се изчаквахме един друг и посочвахме грешките си сякаш знаехме нещо за сандбординга.

В този ден детското в нас се бе върнало. Спускахме се неспирно без дори и да си мислим за почивка докато не огладняхме. Починахме си за 30мин с обяд от авокадо и хляб и се запътихме отново към „пистата“.

Започнаха нови опити като постепенно се задържахме върху дъската за по-дълго време. Ето, че след дълги и продължителни опити най-накрая нещата започнаха да се получават, така както си ги бяхме представяли.

След шест часа и половина спускане по почти отвесната дюня, хладният вятър на пустинята постепенно започна да ни „атакува“. Дойде време да изпратим слънцето, дарило ни с толкова красиви, незабравими и вълнуващи емоции през денят и да се разделим с оазисът.

Тръгнахме си от Хуакачина с няколко килограма повече от пясък и с болежки по целите тела, но доволни и детски щастливи от денят, в който така непридвидимо пробвахме и научихме нещо ново.

Прилагаме видео клипове, за да добиете по-голяма представа. Приятно гледане!

Put your backpack hit the road and set yourself free!

Advertisements

4 thoughts on “Оазис и сандбординг в пустинята – Хуакачина

  1. Хахахахаха последния клип ме разби, много добро озвучаване дот ком :)))) И когато Антон показа как се яде пясък си беше смешно, добра главка Джони!!! п.п. Трябваше да хапнете от морските свини, винаги са ми изглеждали подходящи за шишче :))))) Супер място! Пламена дава сериозна заявка за квалификациите с втория клип :)))) А сега ще гледам още два-три пъти виртуозното изпълнение на мистъъ Нашев :)))

    Like

    1. Паца си знае работата зад камерата само дето аз оплесках нещата с това падане 🙂 Морските свинчета се предлагат като „екстра“, която за сега не сме опитали ама нищо не се знае… :))
      have fun watching dude ! 🙂

      Like

  2. Хахаха гледах го 10 пъти и пак е смешно:))) Добра хореография с лявата ръка, въртеливите движения ще бъдат оценени от журито по художествена гимнастика 🙂 Ще го гледам още 2-3 пъти:)

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s