Амазония – среща с непознатото Част 2

Следващият ден го зачакахме с огромно нетърпение. Тъй като споделихме желанието си да влезем навътре в джунглата, семейството реши да ни покаже малко селище. Влажният климат ни събуди с дъжд и така си остана до обяд, но това не ни попречи да тръгнем навътре в джунглата.

Вървяхме около час като на места отново трябваше да се включва неизменимата помощ на мачетето. Изведнъж пътеката ни изведе пред няколко къщи, приятно отдалечени една от друга, направени от дърво, лишени от стени, както са повече къщи в джунглата, това на нас ни говори, че хората си имат доверие и няма какво да крият и кой да краде, а покривите бяха от трева. Поканиха ни в едната къща и се запознахме с хората, които пък ни подканиха да посетим и другите къщи от селото. Излизайки нашият спътник – Карлос ни показва плод за който до сега не бяхме чували – Макамбо, попитахме собствениците на дървото дали може да се нагостим и те бяха по-щастливи от всякога да ни позволят.

Продължихме напред и след като се озовахме под дървета пълни с ята папагали, насладихме се на тяхната весела песен и ето че след малко бяхме се озовали пред друга къща, пълна с деца, работещи мъже и все така без стени.

Мъжете говореха испански и ни поканиха в къщата си. Работата, която вършеха бе правене на покриви от специални храсти, които след това ще носят един час на гръб и ще продадат на шосето за 4 солес всяко (2 лева).

Докато разговаряхме с мъжете, децата ни „атакуваха“ в гръб, търсейки вниманието ни – щипаха ни, боцкаха ни с пръст, а после бягаха и се скубеха за косите едно друго. За разлика от родителите си – независимо от възрастта си – те не говориха испански и освен невербално, нямаше как да общуваме с тях друго яче. Прегръщахме ги, снимахме ги, връщахме им боцкането, а те бяха доволни от полученото внимание.

Ето, че от някъде се появиха жени, носейки на главите си в големи легени юка (вид картоф, който в България го няма, а в Замбия наричат касава и е на голяма почит). Жените виждайки ни реагираха така сякаш ни бяха очаквали, предложиха ни алкохолна напитка от юка, която слава Богу след дълго убеждение успахме да откажем и се заговориха с мъжете си на местния език Чауйто. Заговориха и с нас по-късно на испански, разпитвайки ни за нашата страна и упорито опитвайки се да сватосат един от младите мъже – я за моята сестра, я за сестрата на Антон, я за някой друга свободна мома – всички искаха Европейска снаха. Но за наша очуда, никой не ни попита за пари – нещо толкова необичайно за Перу.

Купихме си кокос от техните дървета, подариха ни 3 яйца и след много благодарности – незнайно за какво ни благодариха – се отправихме обратно към домът ни за няколко дни. По пътя видяхме маймунки, на които очевидно бяхме любопитни и си намерихме какаово дърво с плод, който си взехме за по-късно.

Прибирайки се, нашите домакини бяха решили да ни нагостят със Suri de aguaje – гъсеници, които се подвизават в стъблото на един специален вид палми, които дават и плодове – агуахе. Взехме брадви, мачете и каквито остри „оръжия“ трябваше и се пуснахме в борба с падналата палма на лов за гъсеници.

Домакините ни – недоволни от резултатите, върнаха се в къщата и взеха резачката, с която имахме повече успех.

Събрахме достатъчно в дъното на кофата с големи усилия, а по-късно ни нагостиха с тях приготвяйки ги пържени с олио и кренвирш.

Не са достатъчни думите, за да опишем радостта си от срещата и гостоприемността на това мило 11-членно семейство и всичко, което научихме от тях за живота в джунглата. Влязохме в тяхната приятна за нас рутина и излязохме от там бързо, но ще запомним и ще предадем тая добрина, с която те ни заобградиха.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s