Амазонка по Тарзански (прилична среща с анаконда) Част 2

От Мирадора бе тръгнало с нас куче, което веднага придоби името Шаро и бе нападнато от едно от животните живеещи около бунгалата на които се бяхме озовали. Маймунката Очо се оказа много по-общителна и агресивна от колкото можехме да предположим. Катереше се по всички кучета и след като те не можеха да се отърват от присъствието й върху гърбовете си, я разкарваха като някаква важна особа.

Освен любопитният Очо се появи и още една маймунка, която беше страшно грозновата и с която очевидно не искахме да си играем. Тя приличаше на миниатиурен орангутан и решихме, че носи болести щом е толкова отблъскваща.

Докато си играхме с Очо над главите ни из дърветата се подвизаваха няколко токани, два изкрящо зелени папагали и един друг, който ни плени с невероятните си шарки.

Бяхме по-доволни от всякога, че може да видим тези птици в истинската им среда.

Мъжът, който ни изпрати тук ни каза също, че може да видим анаконда и каймани. Разбрахме, че кайманите плуват спокойно из близките води на бунгалата, но анакондата поради четири-метровата си дължина бе единственото заключено животно. Тъй като се бе скрила в ъгъла на клетката си аз реших, че е избягала, но все пак това мое хрумване бе малко вероятно, за това с Антон попитахме някой да ни я покаже, току виж сме объркали клетката. Момчетата решиха да отворят клетката и да ни покажат свилата се на топка в ъгъла анаконда, надникнахме с едно око направихме й снимка, за да не се обиди и побързахме да се махнем от клетката й.

Отправихме се към близките езерца с парче хляб, за да нахраним кайманите. Хвърляхме им, а те го поглъщаха с отблъскващите си челюсти.

За да се приберем в нашите бунгала решихме да не се връщаме от където бяхме дошли – по мостът, а да помолим някой с кану да ни прекара през реката. Това не спря нашият нов спътник Шаро да преплува реката и ето че вече имахме другар за оставащато ни време в Пуйопунго.

На следващият ден решихме да посетим водопадите в близост, не очаквахме много тъй като в Амазония – да има много реки, но не и много височини. Платихме вход от 1.50 долара и решихме без 10 годишния така самопредлагащ се екскурзовод да тръгнем по пътеките сами, една от тях щеше да ни изведе на водопадът.

За наша радост имаше хора по пътеките и тъкмо, когато поехме грешната срещнахме група младежи и ни казаха:

-Тази я пробвахме, никъде не води!

Поехме по другата и не след дълго пред нас се откри водопадът, който се спускаше от над 20 метра, заобграден от зелинана и оформяйки басейн.

Бях приготвила бански още от България, но не бяха мръднали от раницата ми, но ето че сега имах удобен повод. Втурнахме се към басейнът и към падащата над главите ни вода. Докато се радваме на натуралният басейн всички хора си бяха тръгнали, така че имахме това място само за нас. Плувахме, докато не ни стана студено – чувство, за което бяхме забравили в Амазония.

 

Поехме обратно към бунгалата и решихме да останем в селото и следващия ден като се излежаваме на хамаците и си починем заедно с нашият нов приятел Шаро и се насладим на заобикалящата ни красота и добри хора още малко.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

Advertisements

2 thoughts on “Амазонка по Тарзански (прилична среща с анаконда) Част 2

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s