Ох баня, ох кеф

Много често наши приятели и познати ни задават въпросите – „Къде спите? Какво ядете? Къде се къпите?“. Чрез тази история искаме да ви разкажем едно необикновено изживяване покрай простата задача да си вземем душ в джунглата.

Пристигнахме в Канелос – град в Амазония известен с многобройните си канелови дървета по обяд. Разбира се отидохме там без да знаем къде ще спим и какво точно ще правим, решихме, че ни е нужно време с местните, за да опознаем културата. Още слизайки на спирката в малкото селце ни посрещна мъж с въпросът:

-Има ли къде да спите?

-Не

-Сега ще звънна на едни бунгала и ще питам дали може да отидете, но трябва да звънна от вкъщи.

Антон го последва, а аз останах да го чакам на спирката сред любопитните погледи на децата, които току-що бяха свършили училище. Някои от тях спираха на метър и прекарваха няколко минути вперили поглед в мен съвсем мълчаливо.

Антон се върна след около час със забързана походка:

-Собственикът на бунгалата го няма, но докато се прибирах един възрастен рибар ни покани да останем в неговата къща.

Пристигнахме в скромната къща на Раул – кухня с газов котлон, спалня със дървени стени, всекидневна с ламаринен покрив без стени, маса, два хамака чиито присъствие е задължително и много собственоръчно изплетени рибарски мрежи висящи от тавана, чакащи своя ред в буйната река, която бе само на няколко метра от къщата. Заговорихме се с Раул за нашата страна, за неговата култура и не след дълго ни пусна филм – Рамбо, за да ни разсея малко. Нас не ни свърташе на едно място, имахме силно желание да си вземем душ и да се освежим от тази натрупала се влага и жега върху плещите ни. Питахме нашият домакин за баня, а той ни посочи дървена дъска и две кофи прясна държовна вода насред всекидневната. Нямаше стени, нямаше завеси, нищо, което да спре любопитството на минаващите хора. С Антон се усмихнахме един на друг, подготвихме торбичка с нужните ни за душ вещи и тръгнахме из селото в търсене на баня. Когато пътуваме за по-дълго време и сме извън всички удобства на които си свикнали в Европа и най-вече вкъщи, креативността ни се засилва. Решихме, че ще се отправим към болницата и именно там ще попитаме да използваме душът. Тук идва ред да вмъкна, че този на пръв вид странен въпрос за Европейското мислене, не е никак странен за хората живеещи сред природата тук. Попитахме, а те ни посочиха резервоар с дъждовна вода в задния двор на болницата, не че сме капризни, но и този вариант не ни се понрави, защото вътре беше пълно с попчета. Медицинската сестра ни изпрати в къщата на нейна роднина близо до болницата упътвайки ни да разпитаме за доня Рафаела. Срам не срам – идеята за душ ни бе дала мотивация и когато намерихме къщата на доня Рафаела с десетина човека отпред, ето че зададохме въпросът:

-Пътуваме от няколко месеца, отседнали сме в къщата на дон Раул, но там няма душ, от болницата ни изпратиха тук, за да попитаме дали може да се изкъпем тук?

Възрастната жена сякаш с облекчение посрещна този въпрос, изглежда бе очаквала нещо по неприятно от нашите усти.

-Разбира се, ако има вода, сте добре дошли.

За наше облекчение вода имаше, но нямаше баня, току-що я бяха построили и залели с цимент, така че възможността да се къпем навън отново стоеше пред нас. Скрихме се зад новопостроената баня, до която грухтеше огромно 300-килограмово прасе.

Oпънахме две парчета африкански плат, доня Рафаела ни даде маркуч с течаща чиста вода и корито и ето, че след като се изчаквахме един друг с Антон половин час по-късно, бяхме постигнали така жадно-гоненото от нас желание.

С много смях и усмивки благодарихме на доня Рафаела и си обещахме, че ще ви разкажем тази история, за да покажем добротата и чистотата в сърцата на Еквадорците, които срещаме. Да ви покажем как на пръв вид малките и прости неща в Европа са така желани и понякога недостижими на път, но със сигурност те са по-сладки, защото сега има какво да помним и разкажем зад простата задача – да си вземем душ. Ценете това, което имате и не забравяйте, че голяма част от хората по света, не разполагат и с половината удобство, което имаме вкъщи.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s