Мисия: Ла Макарена – невъзможна Част 1

Докато пътувахме в Еквадор срещнахме пътешественици, които бяха пропатували Европа с магаре и сега пътуват из Южна Америка с ван. Те ни казаха, за едно магическо място наречено Каньо Кристалес. Веднага щом влезнахме в Колумбия се запътихме натам. Нямахме си и на идея през колко трудности ще минем докато се озовем на това прекрасно място, което ни беше омагьосало с безбройните снимки плъзнали из интернет пространството. След като се добрахме до Попаян известен под името „белият град“, който ни се видя черен в 20:00ч. без място за спане, намерихме добро сърце, което ни направи отстъпка от 20 000 песос (7-8 долара). Най-после свалихме тежките раници от гърбовете си и без да му мислим се унесохме в мелодията на шума идваща от улиците и заспахме непробудно.

На следващият ден решихме, да пътуваме с нощен автобус до Флоренция и да спестим от нощувка. По трудният начин разбрахме как автобусните компании лъжат, че има автобус в 20:30, 21:30 и 22:30. Номерът е доста лесен за всеки час цената е различна и автобуса в крайна сметка е само един този в 22:30. Изнервени поради факта, че са ни „метнали“ и чакащи 2ч. повече най-накрая потеглихме и мечтаехме отново да заспим така непробудно както предната вечер. Автобусът беше малък, препълнен до таван с хора, багаж, щайги на които се спеше и за капак 2-ма шофьори‚ които „един не правиха“ както казваме в родината. Спирахме, тръгвахме, лъкатушкахме се из каменистите пътища и се надявахме времето да мине по-бързо. Поради обстановката в Колумбия – нажежените отношения между правителството и опозицията в лицето на нарко бароните успяващи да изнесат  410 милиона тона кокаин всяка година, из цялата страна е плъзнала полиция с калашников в ръцете, а не с баничка и боза. На всяка проверка целият багаж и автобус биваше проверяван за забранената субстанция. За наше щастие проблеми нямаше и най-после достигнахме нашата дестинация – смазани и изморени от дългото нощно пътуване. Без да му мислим с празни стомаси се зъпитхме към изхода на града – само на 4км. Подгизнали в пот, нямахме друг избор освен да спрем до последната бензиностанция на изхода и да зачакаме в търсене на нашият спасител. Не след дълго той ни подмина с малка опел корсичка и явно виждайки измъченият ни вид след цяла вечер пътуване и недоспиване се върна за нас. Потеглихме и за наша огромна изненада малкото опелче препускаше през джунглата сред красивите палмови и бананови дървета и танковете на милицията все едно беше една от многото птици носещи се в горещият и влажен въздух. Около районите в джунглата има повече полиция и военни, поради факта, че опозицията притежава не малък брой райони и разбира се произвежда тонове кока. В Колумбия всяко семейство имащо повече от 1 момче, се задължава да го изпрати в армията. Единственото спасение за бъдещите млади войници е университета, но това е доста трудна задача за повечето семейства със скромни приходи.

След няколко часово пътуване, очевидно се бяхме сближили достатъчно с Карлос, който ни почерпи на сладкарница, запозна ни с приятелката си и ни откара до изхода на града в чакане на нова кола. Чакахме и вървяхме под смазващото слънце, но кола така и не минаваше. Сякяш танковете бяха избили всички живо. Осъзнавайки, че единственият ни шанс ще бъде да вземем автобус не се поколебахме, когато той дойде. След честни и учтиви преговори от 30 000 песос смъкнахме цената на 10 000, качихме се и заспахме.

Бяхме си поставили за цел да стигнем до Сан Висенте преди залез слънце, а беше само 12ч., когато се озовахме там. Въпреки умората и жегата подобно на войници, които изпълняват своя дълг до край, ние отново чакахме на пътя верни на желанието си да стигнем до Каньо Кристалес час по-скоро. И пак движението се свеждаше до нула. Чакахме около час и минаха само няколко камиона, които разбира се не отиваха, където ние искахме и по-късно разбрахме защо. За сметка на това мина джипка Тойота 4х4 – приличаща на гигантска мравка с високи вдигнати амортисьори. Още преди да се качим знаехме, че пътя ще бъде много по-лош от този миналата вечер. Не сгрешихме. Лъкатушкахме се, скачахме, удряхме си главите в железата над нас, почти повърнахме, молихме се да не затънем в калта, като многобройните камиони чакащи да мине друг камион спасител и пристихнахме в Ла Макарена (откъдето се тръгва за Каньо Кристалес).

В крайна сметка успяхме да изминем 180км., за 8 часа и след дълго питане и скитане из тъмните улици с Пламена намерихме Хостел с място за къмпинг. С последните си сили „построихме“ нашата къща и заспахме непробудно и щастливо доволни, че утре наспани и заредени с нови сили ще посрещнем магията на Каньо Кристалес.

След студен душ, добра закуска и кафе подобно на нормални туристи с Пламена решихме да отидем до туристическият център и да попитаме за карта на местноста около Каньо Кристалес и да потегляме. Дори си мислихме да им изтанцуваме малко от песента Макарена. Тази мисъл бързо напусна главите ни и новината, че можем да посетим Каньо Кристалес само с тур и екскурзовод ни накара  да изтръпнем подобно на студеният душ сутринта.

-Какво?

-260 000 песос (90 долара) включващи екскурзовод, закуска и осигурен транспорт. Това е -без екскурзовод и агенция не може да се стигне до там. Миналата година можеше, но вече не е така.

-Сигурени ли сте, че няма друг по евтин вариант да стигнем до там? Не искаме екскурзовод и закуска, нито транспорт, не може ли просто да идем до парка да си платим входа и да влезем?

-Миналата година можеше, както казах, но за съжаление вече е невъзможно. Може да ви излезе малко по-евтино 200 000 песос, ако намерите други туристи и сформирате група.

Чувството, което ни обзе е трудно да се опише и няма да навлизам в подробнисти. Все пак пътувахме 2 цели дни, похарчихме значителна сума пари за транспорт и прочие и накрая останахме с красивите усмивки на служителките в офиса.

map4eСлед 5 месеца скитане из Южна Америка и значително изчерпване на финансите ни, да похарчим 200 долара за един ден, просто беше извън рамките на нормалното и не го направихме. Мислите от Торо Торо в Боливия, когато си казахме „е бихме толкова път до тук, ще играем по техните правила и ще си вземем екскурзовод“ бяха напуснали и двама ни отдавна и знаехме, че няма да позволим да се чувстваме отново като овце.

-Ние сме независими пътешественици да си гледат работата!

И така събрахме си палатката и зачакахме в търсене на кола, в търсена на нови 8 часа по отвратителният черен път, в търсене на спасение за нашите изморени и ядосани души.

Спасението дойде така неочаквано както и новината, че трябва да посетим тази забелижителност само с гид. А какво беше то, може да прочетете ТУК.

Put your backpack, hit the road and set yourself free!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s