Мини пустинята Татакоа

Пустинните приключения, които имахме в Атакама и Хуакачина не ни стигнаха и с Пламена се запътихме с ударна скорост към една нова, неизвестна за нас пустиня. Бяхме виждали няколко снимки и ни хареса, плюс това не е една от най-известните дестинации за съвременния пътешественик и решихме да се отбием. Всъщност, да си призная опитваме да си намерим спирки преди да се запътим към карибското крайбрежие, което ни дърпа със силата на големият взрив. Този път към познатата формула ”стоп и ходене“ добавихме и помоща на автобус.

Все пак ни отне доста време докато стигнем до Вилявиеха (откъдето се поема към пустинята) и пристигнахме там по залез слънце. Решихме, че няма да използваме транспорт, за да стигнем до Татакоа и оставихме сутрешната разаходка откъм 2ч., за следващият ден. Намерихме място за спане и разпънахме палатката, като през цялото време бяхме застрашени от падащо манго, което стана жертва на нашият апетит.

Сутринните капки, удращи се не в палатката, а в ламариненият покрив над нас ни сабудиха преди алармата и с Пламена поехме по влажният и празен път. Въпреки раниците и дългото разстояние това беше една страхотна сутрешна разходка с гледки наподобяващи уестърн филми – не ме разбирайте погрешно, нямаше война между нарко картелите, а само жени овчарки на коне. Странното беше, че докато ходихме и се оглеждахме за пустиня не намирахме такава. Продължихме да ходим и пред нас се откри малка гледка откриваща големи изсъхнали лабиринти от кал наподобяващи огромни мравунаци. Осъзнахме, че всъщност цялата пустиня се простира до това. Бяхме си написали домашното и знаехме, че няма да открием големи пясъчни дюни, така че не бяхме ни най-малко разочаровани. Всяко място е уникално само по себе си и малката пустиня на Татакоа не правеше изключение.

Около пустинята имаше къщи за гости, ресторантчета, обсерваториум и какво ли още не. Всички те предлагаха къмпинг, който се плащаше и след дълго търсене намерихме малко по-нормална цена и „пуснахме котва“ там.

Запътихме се към пустинята и не издържахме дълго. Дъждът отдавна го нямаше. Прохладата, на която се радвахме беше заменена с мощна жега, която при всяка крачка изцеждаше ценни сили и вода от вече прегрелите ни тела.

Само по жестоката жега Татакоа приличаше на истинска безпощадна пустиня. Мисълта за хамаците и как може да се излежаваме на сянка надделяха над всичко останало и без да му мислим преминахме в режим ленивост, който продължи цял следобед.

Наваксахме времето прекарано в хамаците и понеже около 16.00 се заоблачи, използвахме шанса и обиколихме не малка част от пустинята. След това решихме, че един ден там е достатъчен. Първоначално бяхме планирали да прекараме цели два дни, но просто нямаше смисъл.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s