„Под път и над път“ по Колумбийски

По пътят ни към Рио Кларо имахме някои неприятни изживявания. Първо в градчето Еспинал, където ни гледаха като прокажени и хората бяха толкова наплашени, че дори и тези на колело не искаха да спират, за да отговорят на един безобиден въпрос – „Изходъд на града далече ли е?“

Вторият проблем беше шофьор на автобус. След дълги разпити успяхме да разберем, че младият шофьор очевидно възползвал се от евтината кока в Колумбия (караше като луд) се опита да ни излъже. Това навлече гневът ни и трябваше да изпита малка част от Българската ярост, която крием в себе си. В крайна сметка, не успя да набута клетите българчета, взехме каквото ни се полагаше от него и му пожелахме да не попада отново на българи съпроводено от куп други пожелания.

Като добавим и жегата, това беше един от най-тежките дни, които сме имали до сега откакто поехме на път. За щастие бяхме близо до набелязаното място и на следващият ден успяхме да релаксираме на плажовете на река Кларо и измивахме насъбралата се жега в буйната река. Пускахме се по течението, което бързо ни отнасяше надолу и се хващахме за въженцето поставено за цел да спира народът пускащ се по тази „пързалка“.

Поради бързо минаващото време напоследък на следващият ден трябваше да потеглим към нов природен феномен – огромен камък насред нищото, колкото и странно да звучи. Решихме да тръгнем на стоп и не сгрешихме. Имахме привилегията да се возим в тир с нашият нов много добър приятел Хайро. Той буквално изнасяше концерт след концерт, карайки огромният многотонен камион и след известно колебание го попитахме дали може да заснемем неговият талант и да го публикуваме в нашият сайт.

(Може да го намерите в youtube като Jairo Munoz)

Хайро е решил да напусне работата като шофьор и да се отдаде напълно на музиката. Питайки го защо не го е направил по-рано, разбрахме, че е имал трудно детство и още от малък е трябвало да си изкарва прехраната сам. Той от своя страна ни помоли и ние да му изпеем нещо и след като се дърпахме накрая бяхме победени и запяхме песни на Тони Димитрова и Авеню. Не се очудихме, че нямаше покана за дует или трио от негова страна.

Пристигнахме в приповдигнато настроение от срещата ни с Хайро. Пред нас се откри огромна канара, вместо някакъв си камък, както очаквахме. Около „Пиедра дел Пеньол“ – както се нарича камъкът, няма скали, няма по-висока точка, нито извисяващи се планини. Как се е появил този камък там е загадка. Учени смятат, че е плод на вулканна дейност, тъй като от проби се вижда появата на гранит и кварц, но проблемът за тази теория, идва от там, че вулкани наблизо няма.

Приближихме се до камъкът-загадка и след 15 минутно изкачване на 740-те стъпала, не свършващи и виещи се като змии нагоре, пред нас се откриха страхотни гледки.

 

За наш огромен късмет открихме, че градчето в близост на гиганта – Гуатапе е едно малко кипро местенце наподобяващо игралните филми на Дисни.

За съжаление и противно на представите ни, се оказа супер туристическо и то не от грингоси, а от местни колумбийци – това винаги е проблем що се отнася до търсене на нощувка. В крайна сметка след 2ч., питане, лутане и преговаряне намерихме възможно най-евтиното и се настанихме там.

Хвърлихме товара от плещите си от търсенето на хотел и буквално с огромна наслада. Винаги за нас е било облекчение да смъкнем 15-килограмовите си раници след дълго лутане и развълнувани се втурнахме на лов за цветни снимки. Бяхме пленени от колоритните къщи и формичките с които бяха украсени – я папагалчета, я колички, я пък други симпатични животни и фигури.

И този ден се „изниза“ бързо и отново трябваше да потегляме. Вече дните се сливат в един, а когато ни попитат откъде идваме се поглеждаме и след дълга пауза успяваме да отговорим от кой град сме тръгнали. Знаем, че времето, което имахме в началото вече е минало. Липсва ни това чувство и спокойствие, което ни караше да казваме „няма страшно имаме още 4-5 месеца“, вече не сме спокойни, защото все повече мислим за предстоящият полет, но преди това ще дадем максимума от себе си и от нашата енергия, за да успеем да посетим карибските плажове на Колумбия – а те са много!

Put your backpack hit the road and set yourself free!

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s