Карибско-кокосови мечти – Сбъднати

Най-после! След дълги дни път и закани се добрахме до така мечтаната дестинация – Национален парк Тайрона. Самият парк обещава много поради разположението си на Карибско море – девствени плажове, джунгла, животни и древни хора все още живеещи там и всичко това събрано на едно място. Знаехме, че цените в парка са „космически“ също като входната такса и затова се запътихме готови и въоражени с много хляб, консерви и  12 литра вода, които не е никак приятно да се транспортират на ръка. Платихме и се впуснахме в джунглата, която трябваше да ни отведе след около 2ч. ходене до първият от нас набелязан плаж – Кастилетес. Още първите минути бяхме посрещнати от красива зелена змия сливаща се перфектно с околната среда. Влечугото налазваше мъртва жаба на пътя и след като се почувства застрашена от нашата компания отстъпи, за което искрено се зарадвахме.

След дълго ходене, много пот и болки в гърба от консервите и водата най-после стоварихме тежките си раници на така мечтаният карибски плаж, който се оказа според нас и най-красивият от всички останали, които посетихме през следващата седмица в парка. Бяхме се озовали сред високи кокосови палми, огромен бял плаж без стъпки в пясъка и море готово да поеме нагорещените ни тела. Всичко това беше само за нас, други хора на плажа нямаше, за това като истински хамелеони, напълно се сляхме с природата около нас, но да си признаем нямаме нужният речник, за да опишем величествеността на плажовете, които видяхме, затова разчитаме на снимките да ни помогнат с описанията.

На вторият ден се впуснахме в изучаване на близките плажове и не останахме разочаровани както от гледките така и от кокосовата вода, която изпихме. Намерихме цял паднал клон с кокоси на плажа, който ни „отвори много работа“. Кокосите в парка са в изобилие и в следващите дни буквално преядохме и препихме с кокоси нещо, от което разбира се не се оплакваме.

Уморени и изтощени след дълго ходене и борба с кокоси се завърнахме в палатката готови да положим гръб на шалтетата, но за съжаление действителността ни сблъска с друга карибска реалност – мравките. Цялата палатка от „главата до петите“ беше в мравки. Иска ни се да спрем дотук, но няма как да не напишем и за храната. Хлябът, овесените ядки, фастъците, бисквитите плуваха в мравки. Хиляди малки гадинки ядоха от нашата храна. Нямахме друг избор освен да започнем да чистим храната. Не можехме да си позволим лукса да изхвърлим каквото и да било. И да си признаем да чистиш фастъци не беше чак толкова зле, докато не дойде ред на овесените ядки. Мъчението продължи 2ч., след което вечеряхме консерва риба тон, хляб и може би мравки, но какво да се прави никой не бяга от допълнителен протеин.

Въпреки красивото място трябваше да продължим по-навътре в парка и да открием по-евтин къмпинг, условие което не можехме да пренебрегнем в предвид желанието ни да останем около седмица в Тайрона. Търсенето започна и късметът ни се усмихна. Новото място беше в централната част на парка и предразполагаше за дълги разходки през деня и тихи Карибски нощи на двойно по-ниска цена.

През следващите дни не изневерихме на стила си и осъществихме многобройни разходки из самият парк – нещо, което ни накара да го заобичаме още повече. Чувството да ходиш и да се потиш в джунглата не е от най-приятните, но като знаеш, че след това ще се цамбурнеш в бистрата морска вода и ще си починеш под палмова сянка, с лек морски бриз, всичката пот и умора остават на заден план.

Не мързеливият ни стил ни даде възможност да се насладим на плажове буквално забравени от така мързеливите туристи. Обикаляхме плаж след плаж, жадни и търсещи още не пипнати и не населени плажове. За наша радост повечето хора населяващи паркът наистина сякаш бяха мързеливи, тъй като всички бяха се събрали на един плаж около ресторантите, това означаваше, че имахме дествени и недокоснати плажове само за нашите стъпки в пясъка.

С минаването на дните и изчерпването на хранителните ни ресурси все по-често прибягвахме към нашият така добър приятел кокоса. Толкова много се сближихме, че присъстваше в менюто ни както на закуска така и на вечеря. С това измислихме и нова фраза, която нещеш ли се превърна в любима през следващите дни.

„Yo no busco por coco, coco busco por me” – „Аз не търся кокоса, кокоса търси мене“.

Не изневерихме на силната връзка между кокосите и нас, не искахме и да си помислим, че приятелството ни с тях ще се ограничи само до Тайрона, сложихме по няколко в раниците и продължихе по пътя на нашето карибско приключение в търсене на още плажове.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

 

 

Advertisements

One thought on “Карибско-кокосови мечти – Сбъднати

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s