Филмови „звезди“ из Колумбийските среди Част 1

По план трябваше да излезем около 17:30 от хотелчето, където бяхме отседнали, но поради факта, че бяхме ходили цял ден, решихме да се излежаваме малко повече. Вече беше около 18:00ч., когато напуснахме стаята си и двама младежи (момче и момиче) ни заговориха точно пред вратата на хотелчето. Сигурни, че ще ни предлагат организирани екскурзии и какво ли още не, не им обърнахме огромно внимание. Думите им влизаха през едното ухо и излизаха през другото и само разбрахме, или поне само аз, дали искаме да гледаме филм в 04:30 сутринта с Пенелопе Круз и Хавиер Бардем и да платим 90 000 песос и категорично отказахме под предлог, че утре имаме полет и трябва да си починем и наспим добре. Пожелахме им приятна вечер и излезнахме от хотелчето. Вървяхме и се отдалечавахме, когато Пламена ми каза:

– „Много бързо ги отряза тия“

– „Разбира се, как може да очакват някой да се навие на такаво абсурдно предложение…“

– „Те ни предложиха да се снимаме в филм с тези актьори и да ни платят“

– „ Сериозно ли? Сигурна ли си“

– „Да ако не вярваш ще се върнем да ги питаме отново“

В този момент осъзнах, че това което Пламена казва има смисъл, докато това, което аз бях разбрал нямаше никакъв.

– „ Добре давай да ги намерим, докато не са си тръгнали“ изрекох с превъзбуден глас леко съжаляващ едновременно.

Предубежденията са лоши и не рядко пречат на преценката ни. Аз бях разбрал какво ли не, но не и самата истина. Върнахме се и за наш късмет видяхме как същата двойка се скриваше зад ъгъла на улицата, ускорихме крачката и не след дълго викахме зад тях „Пердоне, сеньора, сеньор, Оля, Ехооо, Амигос, Паре!, Паре!“ и какво ли още не, ето, че след тези усилия най-после те се обърнаха.

– „Може ли пак да повторите това нещо със филма, защото поради лошият ни Испански не разбрахме всичко“ – директно изрекохме с Пламена.

Повторихме моята версия, на която те отвърнаха със смях, както и ние. След това чухме следното:

– „В момента се снима филм с Пенелопе Круз и Хавиерд Бардем. Филмът се казва „Ескобар“ и за утре се нуждаем от 30-тина чужденци. Ще ви осигурим закуска, обяд и вечеря и ще ви платим 90 000 песос, ако решите да участвате. Обикновено всичко трае 6-8 часа., в зависимост каква е сцената и как вървят нещата. Ако решите да участвате, ще трябва да се избръснете и да останете най-много само по мустак“

Разбира се това се отнасяше само за мен, а Пламена много се зарадва на тази новина, тъй като тя винаги е искала да ме види само по мустак. Спогледахме се по своему и всичко това ни се стори супер съмнително. Пак се спогледахме и единодушно попитахме на испански, но с подчертано Българско съмнение (какво да се прави нали винаги сме свикнали да ни лъжат).

– „Как може да сме сигурни, че това не е измама?“

– „Може да попитате, всички хотелчета наоколо, те ме познават и аз редовно работя с тях“ – каза колумбийката, в чийто очи не се криеше нищо друго освен истината.

– „Добре, да попитаме в нашето хотелче тогава“

Отидохме в хотела и попитахме, а момчето на рецепцията с голяма усмивка и почти смеейки се каза, това което искахме да чуем. Лейди Хименес беше добре позната в своята сфера и всичко, което тя каза беше истина според хотелчето. След това видимо по-спокойни си разменихме данните и се уговирхме да се чакаме в посоченото от нея време 04:30ч.

– „Hasta manana entonces” продумахме с Пламена и продължихме бягайки за нашата среща, осъзнавайки, че няма да пристигнем на време, но и с прекрасно алиби.

След като се срещнахме с нашата приятелка споделихме интересната случка, тя потвърди, че такива неща се случват в Богота, дори имала приятел, който се снимал в реклама. Това ни поуспокои още малко, но не изми напълно тъмните помисли, които все пак се въртяха в нашите глави. Богота е 9 милионен град и не всички хора ти мислят доброто плюс това ранният час ни плашеше още повече, защото щяхме да потеглим, на някъде с непознати и то по тъмно. Добра комбинация за известна доза подозрения.

Ванеса чувайки тези наши тревоги реши да се обади на въпросната Лейди и да я поразпита малко по-подробно на перфектен испаснки. Цялата информация измъкната по телефона беше същата, която ние вече знаехме, но както и в нас така и във Ванеса, Лейди Хименес остави добро първо впечатление.

– „Питай за продуцентската къща“ – шепнехме на Ванеса, докато тя разговяряше с Лейди.

След като интересният разговор приключи като осверипели пришълци се впуснахме в гугъл да търсим за продуцентска къща „Динамо“ и нещеш ли наистина същата компания снимаше филм в Колумбия с Пенелопе Крус и Хавиер Бардем. Всички наши съмнения изчезваха с всяка изминала минута и след като Лейди се обади на Ванеса, че има промяна в часът и ще ни вземе от хотела в 05:30ч., чак тогава аз и Пламена успяхме да се отпуснем и да се зарадваме на късметът, който ни беше сполетял така неохотно.

След това се насладихме на Колумбииската бира за последен път и заспахме без грам безпокойство навярно от умората и бирата, а не от фактът, че бяхме дотолкова спокойни.

Истина ли беше всичко това? Снимаше ли се филм в Богота или всичко беше една лоша шега скроена по добър начин на двама Българи? Може да разберете в част 2.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s