На кратко за Богота и Златния музей

За Богота – столицата на Колумбия, бяхме чували и чели такива извратени неща, че ако някак си имаше начин, въобще да не се спираме там – бих гласувала за постигането на тази опция. Четохме неща от рода на „въоражени грабежи на хостели“, „таксиджии ограбват клиентите си и ги оставят на края на града“, „джебчии бъркат по джобовете на туристите в градския транспорт“,  „наркодилъри набутват хора“ и т.н. Всякакви безумни истории събрали се в този девет-милионен град.

По принцип нямам практиката да вярвам на нещо, което не съм видяла, помирисала и усетила, но ето такива истории предизвикаха вниманието ми и събудиха смута ми. За това, пристигайки в 6 часа сутринта в този мегаполис, се разхождах по улиците, докато си намерим място за спане, с не доверчивия поглед на детектив или ловец в действие.

Улиците в централната и най-комерсиалната за туристи част на Богота – Канделария, се пробуждаше от тежка нощ. Te имаха вид на точно такива, каквито си ги представях – криминални и отрупани с боклуци и празни бутилки. Десетки бездомни и предрусали хора се изтягаха все още на по парче картон, почивайки си със завидно спокойствие. Младежи със типичния махмурлук за Неделя сутрин ходеха своя „walk of shame”, но очевидно без никъкъв срам ритаха гълъбите, сякаш им бяха виновни за току-що появилото се главоболие, размазан грим и измачкани дрехи. С други думи – Богота не ни посрещна никак любезно. Намерихме място за спане и с очудващо желание след видяното, няколко часа по-късно излязохме на разходка.

Посрещна ни съвсем друга атмосфера – настроение по улиците, усмихнати туристи, забързани бизнесмени, танцуващи двойки, хора продаващи на улицата. Сякаш се бяхме озовали на сблъсъкът на времето –  срещахме както хора облечени по последен писък на модата със фенси прически, така и такива, които викаха по улиците и се опитваха да продадат мляко с ориз, поръсено със сирене – буквално и какво ли още не. Настроението на мегаполисът никак не липсваше, музика се чуваше от всякъде и горещата кръв на Колумбийците кипеше както винаги, но този път под надвисналия от мръсотия облак.Докато дойде времето за нашият така нежелан полет наобратно, имахме идеята да посетим няколко от забележителностите на столицата. Времето ни стигна само за част от тях, заради ангажимента, който бяхме поели с Пенелопе Круз през последният ни ден.

Едно от първите места към, които се насочихме бе музеят на златото. Бях чувала за този музей, много преди да разбера за пътуването ни в Южна Америка. За любители на златото би бил, може би най-интересното нещо, което може да им се случи в Неделя, но на мен и Антон ни се видя скучно.Музеят представлява 4 етажна сграда, реконстурирана на стойност 1 милион долара. По всички етажи бяха пръснати различни златни Колумбийски богатства използващи се през различните периоди на развитие на страната.

Излязохме от музеят и поехме по улиците, пиещи от Колумбийското настоение, а нашето – хич не беше на ниво. Знаехме, че това са ни последните дни на любимия континент и това ни навяваше доза тъга.През остатъкът от деня посетихме църкви и площади, които впечатляваха със своята архитектура.

Именно тогава прибирайки се с наведени глави от предстоящото ни завръщане, се запознахме с Лейди Химинез, която приповдигна настроението ни, че въпреки през последният ни ден на континента, той няма да спре да ни изненадва.Насладихме се на няколко бири с носталгична нотка, през последната ни вечер и се подготвихме за едно друго приключение – това да се завърнеш, по време на люта зима в бащината къща.

Put your backpack hit the road and set yourself free!

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s